Най-малко трима царе са погребани в Преслав

21.01.2012

Сигурно е, че най-малко трима български царе са погребани в Преслав, това Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, по повод интерпретациите на информацията за саркофага във Велики Преслав, в който е бил погребан цар Борис І, предаде Фокус.

„Сигурно е, че българските царе Борис І (852 – 889) и Петър (927 – 969) са погребани в чертите на Преслав. Т.е. – в църква, или параклис, между крепостните стени на самия град. Защо е така – известно ни е, че Борис, който резидирал в Плиска, се е преместил в Преслав през 889 година, когато неговият син цар Симеон решава да премести столицата от Плиска в Преслав. Че той е в Преслав, и че манастирът, в който е бил монах, е бил в чертите на града, т.е. бил е градски манастир, си личи от следния факт. През 894 година, унгарците обсаждат Преслав и Българската армия я няма (под командването на цар Симеон тя се сражава далеч от града), Преслав се защитава само от преславското опълчение, старци и невръстни юноши. Цар Борис, както пишат древните хронисти, на 52-годишна възраст излиза от манастира, хвърля расото, препасва бойни доспехи и на кон извежда на открит бой опълчението срещу унгарците и ги разгромява. Това е сигурно указание, че манастирът е бил в чертите на града”, каза Божидар Димитров.

По думите му - общото при цар Борис І и цар Петър е също, че и двамата напускат трона, оставят го на по-младите си синове, и стават монаси. „Но те не биха били изпратени – дори и да го пожелават – в манастир, извън чертите на града. Тъй като – лесно биха могли да бъдат отвлечени, и дори, против волята си, да бъдат въвлечени в някакъв династически заговор, каквито през Средновековието често стават.

Следователно техните млади синове, станали царе, са ги държали под око, в чертите на града. Трудно може да държиш някого в манастир в Равна, дори – в Патлейна, извън прекия контрол на действащия владетел. Че това е било така, си личи дори и от разкопките в Созопол, където братът на владетеля Андроник – Атанасий, е основал манастир. Но – къде го е основал – на носа на града, вътре в крепостните стени, на 20 м разстояние от крепостта на управителя на града. Т.е. лицата, които биха могли да вземат някакво участие в подобни заговори, особено бивши царе, са живели в чертите на града”, каза Божидар Димитров.

„Дали те са били погребани в тези части на саркофази, които колегите – археолози са открили някои още преди сто години, други – по-късно, за съжаление ще остане, както казва Маргарита Ваклинова, една работна хипотеза. Има голяма степен на вероятност да бъдат те, тъй като в саркофази не се погребват каквито и да е хора. Сульо и пульо не може да бъде погребан в саркофаг; може да бъде или цар, или висш духовник, или някой крупен велик боила, болярин, кавхан, ичиргу боил, но в никакъв случай – обикновен човек” – каза Божидар Димитров.

Според него надписът „МИХ” на саркофага, разбира се, би могъл да се тълкува като „Михаил”, но би могъл да се тълкува и като „МНИХ” – монах, както предлага Казимир Попконстантинов. „Все пак да не забравяме пък, че и двамата царе са станали монаси. Но Казимир е прав, че надписът би трябвало да бъде по-дълъг. Аналогиите, които имаме, с ичиргу боила Мостич, с цар Самуил, показват, че надписът би трябвало да бъде малко по-дълъг и да обяснява кой именно е погребан там. Но ние не сме намерили и целите саркофази, а само части от тях. Така че - работната хипотеза си е работна хипотеза, но е сигурно едно, че най-малко трима царе са погребани в Преслав. Това са – цар Борис І, цар Симеон и цар Петър. Следващият, който е управлявал в Преслав, цар Борис ІІ, е убит на българо-византийската граница от български граничар, тъй като бил облечен в ромейски дрехи и е погребан някъде в Тракия”, каза Божидар Димитров.

източник:society.actualno.com, връзка към цялата статия - линк