Който иска друг национален празник, е политическа проститутка!

01.03.2014

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров неведнъж е казвал, че границите на България, начертани в Сан Стефано на 3 март 1878 г., са блъф. В навечерието на националния празник го потърсихме, за да каже защо твърди това и жива ли е днес идеята за обединение на българите от всички територии, върху които има българско население.


Г-н Димитров, защо казвате, че Сан Стефано е блъф?
Божидар Димитров: Не разбирайте буквално думите ми. Това е опит на руския политически щаб да направи голяма българска държава в рамките на етническата й територия. Използва се картата на границите на Българската екзархия, създадена 6 години по-рано и която покрива напълно българското етническо землище. Русия обаче прекрасно знае и е подписала споразумения с Австро-Унгария, най-опасния й противник по това време, че на Балканите не може да се създава голяма славянска държава. Западните страни се стремят по всякакъв начин да не допуснат голямо руско влияние на полуострова. Русия отчаяно опитва да представи Сан-Стефанския мирен договор като свършен факт. Само че те не го приемат и след определен политико-дипломатически натиск Москва се съгласява на Берлински конгрес, където България е жестоко орязана.

Как точно Берлинският конгрес слага кръст на Сан-Стефанския договор?
Божидар Димитров: От територията на България, предвидена по Сан Стефано, отпадат цяла Македония, която е около 70 000 кв. км. Имам предвид Вардарска, Егейска Македония и тези части на Македония, които днес се намират в Албания и Косово. Връщат се на Османската империя. Отпадат Беломорска Тракия, Одринска Тракия, Поморавието с център Ниш. Северна Добруджа се дава на Румъния.
На Берлинския конгрес има ли българи, които да защитават нашите интереси?
Български представители няма, защото още няма държава България. Тя ще бъде конструирана с Учредителното събрание през април 1879 г. По това време, когато се провежда Берлинският конгрес - юни-юли 1878 г., ние още нямаме държавни институции. Нищо, че е решено да има България. И на Берлинския конгрес сме представени от временното руско управление. А руснаците си имат своя политика на една велика империя - овладяване на Босфора и Дарданелите. Създаването на силна българска държава предшества тази цел.

Това, което казвате, налива масло в огъня на всички онези, които твърдят, че Руско-турската война 1877-1878 г. е всъщност завоевателна война на Русия.
Божидар Димитров: Не съм казал такова нещо. В този исторически момент интересите на българския народ и на Русия съвпадат. А това рядко се случва. Нашата крайна стратегическа цел, която сме започнали да осъществяваме с Априлското въстание, е не да победим военно Османската империя. А да предизвикаме Великите сили да се намесят. И успяваме - те наистина се намесват. Крайната ни цел е възстановяване на българската държавност като единствения възможен път за прогресивно развитие на българския народ на световната сцена. Защото това абсолютно ни е отказано в Османската империя.
Няма нито един българин на околийско равнище. Няма ни в управата на империята, където се взимат решения, които пряко засягат българския народ и неговия бизнес. След Кримската война е разрешен почти безмитен внос в Османската империя на всякакви стоки от Западна Европа. А това разорява българската занаятчийска промишленост, която дотогава произвежда милиони метри платове, за да се облича 1-милионната османска армия и турското чиновничество. Затова на България й е необходима на всяка цена държавност - откъдето и да дойде, каквито и да са задните цели на Великите сили. Русия може да си бленува за Проливите. Това е нейно право като всяка империалистическа велика сила. Но резултатът е поява на българска държава, която дори не плува в орбитата на руските интереси. Българският политически елит успява да се еманципира, а отношенията с Русия така се изострят, че в 1887 г. се стига до скъсване на дипломатическите отношения. Т.е., когато българският политически елит не казва само коленопреклонно „Йес", България си реализира целите.

Кой е знаел, че в един цариградски квартал на 3 март 1878 г. е подписан договор, който узаконява освобождаването на България?
Божидар Димитров: О, знаели са, знаели са. Медии вече има по това време, които бързо разпространяват новината. Вярно, че няма радио и телевизия, но има вестници, има телеграми. А когато телеграмата пристигне по телеграфа, във всяко по-голямо селище си има глашатай. Той бие барабана, обикаля селото и съобщава новината. Така че новината за Сан-Стефанския мирен договор се е пръснала много бързо по всички краища на България. Започнали са масови всенародни тържества. Изпило се е огромно количество ракия и вино. Хората са се радвали. За съжаление, няколко месеца по-късно, някои области като Македония, Беломорска Тракия, Поморавието, Северна Добруджа, са били покрусени.

Левски и другите възрожденски революционери мечтаят за чиста и свята република. А след Освобождението България става монархия. Защо?
Божидар Димитров: Тя става конституционна монархия с доста ограничени права на монарха. Цяла Европа е монархическа - и Русия, и Германия, и Италия, и Австро-Унгария, и Великобритания. Само Франция има някакво подобие на република. И е нормално коронованите глави на Великите сили да направят България конституционна монархия с парламент. България получава една конституция, която е една от най-демократичните в Европа, като взима за модел белгийската. А Левски като всеки революционер е романтик, иска чиста и свята република. Но не може, трябва да се съобразяваме с реалностите.

3 март ли е най-правилната дата за национален празник?
Божидар Димитров: Естествено, естествено. И всеки, който твърди обратното, е кретен, политикан. А ако е историк, макар че твърдейки това, той вече не е историк, а политическа проститутка. На 3 март се възстановява българската държавност. Всеки, който предлага други дати - 24 май или 22 септември, или 6 септември, просто не се сеща, че няма как да отговори на въпроса: „Какво щяхме да празнуваме на 6 септември и независимостта на какво щяхме да обявяваме на 22 септември?". Тогава ще ги попитам коя държава е спечелила Сръбско-българската война през 1885 г. и т.н. Що се отнася до тези, които предлагат 24 май, искам да ви кажа, че това е празник на писмеността, на културата. Не може празникът на културата да бъде държавен празник. 3 март е държавен празник, празник на държавността. Тогава се е появила българската държава благодарение на подписа на руския представител граф Игнатиев в Сан Стефано.

3 март не е ли една мечта, която продължава да стои пред нацията?
Божидар Димитров: 3 март е програма за българската нация за следващите десетилетия и даже до 1944 г. и аз съвсем не съм на мнение, както пишат някои, че това е един блян, че той е нереализуем. Напротив, успяхме да реализираме в следващите десетилетия част от Сан-Стефанска България. Успяхме да присъединим Източна Румелия. След това успяхме да присъединим четирите днешни големи окръзи - Благоевградски, Смолянски, Кърджалийски, части от Хасковски и части от Бургаски. Успяхме да си върнем и Южна Добруджа.
Това е около 40 на сто реализация от плана за Сан-Стефанска България. Веднага ще възразите, че е само 40 процента. Но да не бъдем максималисти. Никоя държава не е успяла да реализира 100 на 100 своите национални блянове. Гърция взе Егейска Македония и Беломорска Тракия, но загуби предна Мала Азия, където живееха 2,5 млн. гърци. Сърбия за известно време, макар и под друго име - Югославия, стана много по-голяма от нас, но след 1990 г. тя е 73 хил. кв. километра, което е с една трета по-малко от България, която е 111 хил. кв. километра. Румъния успя да си върне Трансилвания, но загуби Молдова.

Жива ли е идеята „3 март" в България?
Божидар Димитров: Светът се промени. Ако някога мощта и силата на държавата се мереха с територия и брой на населението, днес светът се развива по друг начин. Понеже подобни спорове имаха и Франция и Германия, те водиха много по-кръвопролитни войни от тези на Балканите. Наричат Балканите „Барутният погреб на Европа", но във всяка балканска война са загинали между 30 и 40 хиляди войници. Когато воюват Франция и Германия, загиват 1 милион. Почесаха се двете държави по главата и си казаха: „Няма ли друг начин".
Както ние спорим за Македония, румънците за Молдова, те спорят за цели две области - Елзас и Лотарингия. И след като загинаха милиони хора там, махнаха границите. И така и на нас днес не ни трябва да си връщаме Македония и Беломорска Тракия. Който иска, купува имот в Гърция, строи там. Днес вече няма граници между България и Гърция. Сигурно ще ви стане смешно, но аз ходя в Гърция да си купувам боб. Пресичам границата при Ивайловград и там на самата граница продават фантастичен боб. За половин час се разварява и се яде като масло. Къде едно време такива работи? Това е пътят и така трябва да бъде.

източник:vsekiden.com, връзка към цялата статия - линк