Избирайки християнството за официална държавна религия Цар Борис I е направил своя цивилизационен избор

2 Май 2015

За навършването на 1150 години от обявяването на християнството за официална държавна религия, Агенция „Фокус” разговаря с историка и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Фокус: Днес отбелязваме 1150 години от покръстването на българския народ. Разкажете ни за значимостта на това историческо събитие.

Проф. Божидар Димитров: С удоволствие ще разкажа. Първо искам да отбележа, че малко неправилно нарекохме събитията в 865г. покръстване на българския народ. Това е по-скоро обявяване на християнството за официална държавна религия и единствено позволена. Направили сме това, което император Константин е направил 330 г. Иначе към 865г. християни са били една голяма част от населението на българските земи. От къде са се взели тези християни? Християнството има дълбоки корени в българските земи. То е разпространявано тук и първите християнски общини – епископии са направили още в I век учениците на Христос - Св. Андрей и Св. Павел. Единият в Пиринска Македония, а другият по Черноморското крайбрежие. От там християнството е заляло българските земи, а в 330 г. цялото население на нашите земи е било християнско. Издигнати са били хиляди храмове остатъци, от които все още намираме по българските земи. Някои от тях, като „Св. София” в столицата и „Св. Георги” и днес продължават да изпълняват религиозните си функции. Твърди се, че варварите ликвидирали окончателно християнството по българските земи, по време на своите нападения в IV и VI век. Това е тотално невярно. Варварите наистина причиняват огромни разрушения и избиват голяма част от населението на нашите земи, но те се установяват тук като федерати на Византийската империя и също стават християни. Християни стават и готите и хуните, които се заселват по нашите земи. Християни стават и славяните и ранните прабългари, които се заселват VI век в района на Видин, Охрид и Силистра. Когато в 870г. питат българските пратеници на Вселенския събор в Константинопол, какви свещеници са заварили в българските земи, те отговарят – гръцки. В българските земи, по време на Първата българска държава, в тъй наречения езически период, съществува пълна религиозна толерантност. Не е могло да бъде иначе, тъй като хановете, основатели на България, също са приели християнството. Християнин е бил Кубрат, християни са били Аспарух и Тервел. Тервел дори е успял да стане светец на източната и на западната църква, поради поражението, което нанася на арабите, тръгнали на джихад срещу европейската християнска цивилизация. При разширението на България, в първата половина на IX век, броят на християните се увеличава чрез населението на Тракия и Македония, които също са християнизирани в предшестващи епохи. В различни източници, включително и домашни, ние виждаме, че те заемат важни постове в държавната йерархия. Всичките шестима заместник-областни управители в Тракия са с християнски имена. Зетят на Кан Крум, неговият финансов министър, а също и началникът на обсадната артилерия, са били християни. Първата църква, която е построена в Плиска, на мястото на днешната голяма базилика, според проф. Павел Георгиев е построена при „езичника” Пресиян, баща на Цар Борис и е построена в центъра на един огромен християнски, прабългарски квартал. Това означава, че кановете, но и редица техни приближени, както и редица обикновени селяни и войници са ставали християни, убедени в правотата на това учение. Християни е имало и във Влахия, където Крум преселил 50 000 семейства византийски пленници през 814г. Християнството постепенно прониквало и в канския двор. Първият мъченик за християнската вяра е бил престолонаследникът на Омуртаг - Княз Боян Енравота.

Фокус: Кое е повлияло на избора на Цар Борис I?

Проф. Божидар Димитров: Цар Борис I неслучайно е избрал християнската религия да се покръсти. По този начин е направил своя цивилизационен избор, присъединявайки се към европейската цивилизация, която се основава на базата на етичните и морални норми на десетте Божи заповеди. Веднага искам да кажа, че той не върви по дирите на събитията, защото спокойно е могъл да си остане и езичник. Той избира този път, който води до консолидация на българския народ, който в тази епоха все още е съставен от различими племена от различен род. Наред с остатъците от траките е имало и много готи, които са останали тук, след като са владели нашите земи около 200 години. Имало е авари, които са се присъединили към нашата държава. Имало е много славяни, прабългари. Тази голяма амалгама от народности е могло да бъде сплотена от един закон. Християнството си върви със своите закони, обединени още в VI век от Юстиниановия кодекс. Известно е, че едно общество, поставено под едни закони, бързо се превръща в една монолитна сплав, каквато стават българите в следващите десетилетия.

Фокус: Тоест Цар Борис I е използвал християнската религия като обединяващ фактор.

Проф. Божидар Димитров: Точно така, но има и още нещо. Във външнополитически план, България е била европейска супер сила. Нейната територия е от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър и Днепър, до днешния албански град Драч. Тази огромна европейска държава, не е била броена за редовен партньор от останалите европейски сили. Защо? Смятало се е, че съществува едно семейство на християнските европейски народи, които решават всякакви въпроси предимно с преговори и добронамереност. Закълнеш ли се в Светото евангелие връщане назад няма. На варварите, както са наричали езичниците, се е гледало от високо. Независимо от това, че броят на християните в България е бил голям, брои се какъв е управителят ѝ и това определя каква е държавата. Именно, за да влезе в това семейство на европейските християнски народи е трябвало да бъде прието християнството от държавния глава и религията да бъде обявена като държавна.

Фокус: Означава ли това, че до приемането на християнството, другите християнски народи са гледали на нас като на истински варвари?

Проф. Божидар Димитров: Да така е. Показателно е, когато пратеници на Кан Омуртаг в 829г. отиват при Людовик Благочестиви, той ги гледа надменно. Договори с варвари не се изпълняват, защото клетвата с тях не е валидна. За това е било крайно необходимо, вътрешно и външнополитически причини, християнството да бъде обявено за официална държавна религия, което се случва през 865г. Аз имам съмнения, че дори Цар Борис е покръстен в тази година, защото един византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда” казва, че Цар Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е така. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди 10 години откриха град Равен. Самият му откривател Иван Никулчич от Скопския университет пише: „Това е една малка Плиска”.

Фокус: Защо Цар Борис I приема името Михаил?

Проф. Божидар Димитров: Такова е правилото. Борис е паганско, тоест езическо име. За това трябва да се приеме християнско име, в случая името на византийския император, който е негов кръстник. Това, което е станало 865г. в Плиска е по-скоро политически акт, отколкото истинско кръщение. Това е едно второ кръщение на Борис, 10 години след реалното, което са извършили Светите братя Кирил и Методий, които в този период са на мисия в Брегалница.

Фокус: След приемане на християнството за официална държавна религия, как е организирана българската църква и какъв статут получава тя?

Проф. Божидар Димитров: Тя получава статут на автокефална Архиепископия, което означава самоуправляваща се църква. Избухва спор кой да я ръководи – Рим или Константинопол. Първоначално Цар Борис приема това да бъде Рим. Първият архиепископ на българската църковна структура е един римски архиепископ, който ще стане по-късно папа. Византия протестира бурно и урежда един малък спектакъл през 870 година. На Вселенския събор в Цариград, в самия край на заседанията, когато част от папските пратеници са си отишли и не могат да гласуват, българските представители са попитали на кого трябва да се подчиняват. Тогава един константинополски свещеник станал и казал и попитал при завладяването на земите, какви свещеници са заварили българите там. Българите отговорили – гръцки. Така било гласувано Българската архиепископия да премине формално към Константинополската патриаршия. Това не е продължило дълго. Борис с един знак е дал да се разбере, че той смята да води самостоятелна политика, изграждайки голямата базилика, най-голяма църква в света по това време. Тя е дълга 102 метра и 50 сантиметра и е широка 30 метра. Това е явен знак, че той иска да бъде център на славянското християнско население. Тези амбиции са се потвърдили. В 893г. Цар Борис I и неговият си Цар Симеон, решават да водят богослужението на собствен език, който те са субсидирали щедро, за да бъде развит. През 917г. Цар Симеон е обявил независима Българска патриаршия, а 10 години по-късно тя е призната от Византия.

Фокус: Каква е ролята на християнската религия като обединяващ фактор в нашето съвремие?

Проф. Божидар Димитров: Аз мисля, че тя все още продължава да обединява българския народ. Като че ли това е единствения обединяващ фактор и тази роля тя е получила през 500-те годни на турското робство. Станало е нещо недопустимо, а именно вярата да се етнизира. В народните песни се пее: Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра”. Християнството става българска вяра, а мюсюлманството – турска. Това не е редно, но българския народ е настоявал, че българин е само този, който изповядва българска вяра. Това ни е запазило, пази ни и сега.

Иван ЛАЗАРОВ

източник:focus-news.net, връзка към цялата статия - линк