Имало е опити Левски да бъде освободен



Автор: Калина Маринова
Източник:viapontika.com, връзка към цялата статия - линк

„ – Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?
– Не знам, ага.
– Аз така заповядах! Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима! И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш.''

Читателите сигурно са чували този разговор, който, твърди се от неизвестни източници, се е състоял малко преди Васил Левски да висне на бесилото. Вълчето време, в което живеем, ни сеща за Дякона, уви, само около 3 март и 18/19 февруари. А текстчета като горното започват да циркулират в социалната мрежа и да твърдят колко точно недостоен народ сме сега, а сме били и тогава. А дали така е било наистина?

Вижте каква е историческата действителност според шефа на НИМ проф. Божидар Димитров, който отговаря на този въпрос на страницата си във фейсбук:

Пазили са го 20 заптиета, но и това не е важно. От десетилетия разни хора пишат – не сме достоен народ, щом не сме освободили Левски, пазен само от три или от 20 заптиета. Каква е истината?

Левски действа в условията на пълна конспиративност и поради тази причина не е познат на голяма част от българския народ. Познат е само на членовете на революционните комитети, които е създал. Само те могат да организират въоръжена група, която да го освободи. Но точно в тази част на страната комитетите са разгромени вследствие предателството на Димитър Общи. Част от членовете им са арестувани, другата част е духнала във Влашко или Сърбия. Така че не бива да обвиняваме никого в Северна България, в частност и българския народ, че не е направил нищо за освобождението на Апостола.

Отцеругателите пропускат съзнателно факта, че в Южна България, където няма провал и комитетите са незасегнати, светкавично са формирани две независими една от друга чети в Чирпан и Хасково. Те са ръководени от Атанас Узунов (от Хасково) и Георги Данчов (от Чирпан).

Те смятат, че Левски ще бъде съден в столицата, затова се насочват към барон Хиршовата железница, смятайки, че Левски ще е прекаран с влак. Поради погрешна информация в стил американския Див Запад една от четите успява дори да дерайлира един влак, но Левски го няма в него.

Усещайки опасността, турските власти затова решават да съдят Левски в София – тамошният комитет също е разгромен и трима от членовете му екзекутирани. Случаят е показателен и за трудностите, с които биха се сблъскали и комитетите в Северна България, ако не бяха разгромени.
Тогава не е имало медии като днес да съобщават: „Днес Роко ще бъде трансфериран от Кърджали в София” или „Еди кой си днес в 11.00 часа ще бъде на дело в Съдебната палата”.

Мрежа от информатори всред турските чиновници комитетите нямат. В кой ден, в колко часа и по кой път ще мине конвоят комитетите и евентуално формираните чети няма как да научат в Южна България.
Така, че долу ръцете от българския народ. Направил е каквото е можел с тогавашните си сили и възможности.