Европа реставрира старините си, без да води диви дискусии

проф. Божидар Димитров
22.04.2015

Интервю на Виолета Цветкова с директора на Националния исторически музей за 14 април, който свързва българи и французи през 1205 и 2015 г., и за споровете около възстановяването на българските крепости

- Страстите около тракийската ни изложба в Лувъра отшумяват, г-н Димитров - как оценявате всичко, което се случи там?

- Случи се нещо много добро за България. Стъпихме с част от блестящата си древна култура - тракийската - в центъра на световната култура, парижкия Лувър. Критиките към изложбата се дължат на хора със стомашни киселини, които, убеден съм, че когато се събуждат сутрин и се поглеждат в огледалото, първо се заплюват, а после сядат пред компютъра и започват да бълват глупости от рода на „изложбата е наредена в един килер на Лувъра”. Тя е по главната ос на ходовата линия още при влизането. Във всеки музей е така - вляво и вдясно от ходовата линия са изложбените зали. Ние сме веднага вляво, в покоите на някогашния кардинал Ришельо. Така че ще я видят и тези, които искат, и тези, които не искат. Защото в началото на обиколката хората не са изморени и не препускат по ходовата линия. Второ, тази изложба разсейва представата за България като за полудива страна на края на Европа, където винаги са живели примитивни хора, чакащи Запада да ги осени с културното си благоволение. Посетителите на Лувъра с изненада ще научат, че по същото време, когато траките развиват блестящата си цивилизация и дух, техните предци имат дървено-глинена или бронзова в най-добрия случай култура.

 След откриването на 14 април ми споменахте за интересно съвпадение - за какво става дума?

- По воля на съдбата, без никой да е търсил умишлено съвпадение, взаимоотношенията между Франция и България започват пак на 14 април, само че преди 810 г. И този контакт е бил много кървав. На тази дата през 1205 г. българската армия, командвана от цар Калоян, разбива френските рицари, които са в основната маса от рицари на Четвъртия кръстоносен поход край Одрин. Там, както пишат оцелелите френски автори Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари, загива цветът на френското рицарство... 810 г. по-късно обаче българи и французи се срещнаха на мирното поле и в това има нещо символично. Добро.

- Има останали свидетелства за тези събития - крепостта “Лютица” например…

- Точно така - и “Лютица”, и “Мезек”, и “Букелон”...

- Именно около възстановяването на стари крепости тече скандал - защо се карат историци и архитекти у нас?

- Не се карат историци и архитекти, а се карат някои архитекти със свои колеги, други архитекти и историци като мен. Признавам, аз съм водачът на втората група. Защо се карат за възстановяването на крепостите в България? Защото те са най-масовият исторически обект, оцелял в някакъв вид до наши дни. Няма селище у нас без кале, градище, кастро или хисар - това са четирите имена на крепостите в България. Съобразно средновековната българска тактика и стратегия по време на война всяко градче или село е трябвало да се прибере в крепост - храните, жените, децата, добитъкът... всичко. Така е правено и така България оцелява. Вражеският удар е попадал в празно пространство, а да превземат крепостите е било много трудно, защото обикновено са на стръмни върхове. Това е тактика на цяла Европа...

- ... но повечето крепости у нас са разрушени.

- Разрушени са почти до основи по време на османското владичество. Просто не са били нужни на завоевателя, тъй като границите са изнесени далече в Унгария и по Карпатите. Не са разрушавани нарочно, а са оставяни да се саморазрушат от изветряване на хоросана, от рухване при земетресения и т.н. А и ние имаме своето участие, като разграбваме строителен материал за строеж на къщи в селата в подножието на крепостите. Правило се е навсякъде в Европа, нищо че не е имало османско завоевание.

- В Европа обаче старите крепости се възстановяват, а тук защо не можете да се разберете?

- Дискусията да се възстановява или не се води от хора, групирани около Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Те са в ключова позиция да разрешат или не едно възстановяване, както и докъде да бъде то, и това им осигурява значителни доходи под масата.

- Давате си сметка, че това е обвинение, нали?

- Да, изричам го директно, като настоявам да ме дадат под съд. Обвинявам ги във вземане на подкупи, обвинявам ги, че са рекетьори! Те разрешават колко, докога, докъде и са против някаква промяна именно за да могат да бъдат в тази ключова позиция. По принцип за това отговаря Министерството на културата, но кой знае защо то им е прехвърлило тази функция. Не става дума за разрешение, а за мнение, но никой министър или зам.-министър не би си го позволил, тъй като те обикновено са политически лица, а не специалисти. За първи път сега имаме ресорен зам.-министър експерт - доц. Бони Петрунова, и от НИНКН вероятно са усетили интуитивно, че се подготвя промяна. Всъщност това е научен институт и не е работа на тези хора да лицензират или не реставрацията на една крепост. Те трябва да се занимават с наука. Не стига, че не се занимават с никаква наука, а и през тези четири-пет години, през които се занимавам с това, разбрах, че те са абсолютно невежи хора в материята.

- Още едно обвинение хвърляте - не е ли прекалено?

- Не, защото когато изтъкват аргументацията си защо са против, те казват, че международното законодателство забранява възстановяването на крепости.

- Цитират Венецианската конвенция.

- И доказват, че не я познават. Защото в нея пише така: „Реставрацията свършва там, където започва хипотезата, но там, където технологични или естетически причини налагат пълно възстановяване, да се обозначи старото от новото.” И, естествено, ако има документални свидетелства. Те казват, че няма никакви документални свидетелства как е изглеждала една старинна крепост, какъв е хоросанът и как са редени камъните и тухлите.

- Е, веднага се сещам за “Лютица” край Ивайловград, която е напълно запазена.

- Да, ама те не знаят. Затова казвам, че са невежи. Казват, че турците са унищожили всичко до основи - не е вярно! Има повече от 30 запазени крепости – “Лютица”, “Мезек”, “Букелон” край Маточина - страхотна, над 18 м висока, но е на границата и не е известна. Ами Созопол? Точно този участък от крепостната стена, който те гордо показват, и твърдят, че това е измислица, ние дори един сантиметър не сме вдигнали нагоре. Ами Кипиловското кале до Котел, ами Хисаря - да отидат и да видят. Който желае да знае, ще отиде и ще проучи какъв е хоросанът и т.н. Но и от това няма нужда. Ето една книга на древния архитект Витрувий (показва я - б.а.), да седнат и да го прочетат. Това е наръчникът, който обяснява до най-малки подробности как се строи крепост, как се строи църква, какъв хоросан се използва, колко трябва да са широки основите. И от това, което откриваме на терена, виждаме, че Витрувий, който е станал стандарт не само за римските, но и за средновековните архитекти, е спазван много строго. Когато ние откопоаем една стена, широка 2,20 м, знаем, че както препоръчва Витрувий, крепостните стени са били високи 8 м. Ако основата е 2,60 м - височината е 10 метра, а кулите - 12 м. Но се оказва, че хората, за които говорим, не ги знаят тези неща. Не знаят и че има гравюри на стотици крепости в България. Дори се намират фотографии от началато на ХХ век на някои от тях - напр. на разрушения по-късно замък в Мелник, на кулата с феодалния замък в Созопол и т.н. Тези хора не знаят, че голяма част от крепостите ни са разрушени след 1919 г., когато в България нахлуват 600 000 емигранти от Тракия, Македония и Добруджа. Липсват строителни материали, не могат да си построят къщи. И тогава тарикатът Стамболийски, който в предизборната си програма е записал: “Ако гласувате за мен и за БЗНС, ще ви разреша да разглобите за строителен материал старите калета”, изпълнява обещанието си. Крепостта “Дебелт” край Бургас е разглобена именно тогава. Крепостта “Динея” край село Войвода - също.

- И според вас няма проблем да бъдат напълно възстановени според изискванията?

- Да. Първо, международните документи, които сме подписали, не съдържат забрана за пълно възстановяване. Второ, не е вярно, че нямаме документални свидетелства - освен тези, които споменах, мога да покажа снимки, които направихме при пътуването ни до Париж и обратно. Минахме с кола през Северна Италия. Малко хора знаят, че в Европа стандартите са наложени още през Римската империя, а не по време на Европейския съюз - по същия начин, по който сега правим стандарти, включително за кривината на краставиците. Това продължава и през Средновековието и в България са се строили същите крепости, каквито са се строили и в Европа. Сега снимах няколко крепости в Северна Италия, в подножието на Алпите - на същите места, на каквито са и в България, на труднодостъпни върхове. На една от снимките се вижда скелето много високо, явно се готвят да направят зъберите. Така е и по долината на Рейн в Германия. Това е истината - Европа реставрира, без да води диви дискусии, които у нас, извинявам се, но са между знаещи хора и невежи рекетьори.

- Има ли решение на проблема?

- Много е просто - Министерството на културата си има отдел “Културно-историческо наследство”, има и инспекторат. Той да подава мнение на ресорния зам.-министър, който да бъде специалист и да взема отговорни решения.

- Подели сте кампания за възстановяване на определени крепости - кои са те?

Всъщност започвам кампания за възстановяване на историческата памет. Защото за да имаме културен туризъм, трябва да си възстановим историческата памет. Голяма част от тези крепости не са случайно съборени. Съборени са, защото Османската империя изповяда принципа Damnatio memoriae, тоест “Изтриване на паметта”. Събарят най-значимите ни паметници и не ги използват, както е правил всеки цивилизован народ, защото в тяхната държавна система ние сме рая, стадо. А едно стадо не трябва да има спомен за миналото си величие, защото му се раждат разни опасни идеи в главата. Разрушили най-значимите ни паметници - Голямата базилика, най-голямата църква в Европа, златната църква в Преслав, двореца на Асеневата династия на Трапезица, крепостната стена на Созопол, дълга точно 2 км. Затова заедно с бизнесмени подемам кампания за възстановяването им. Има вече банкова сметка, някои вече дариха средства - Илия Попов от Шумен, братя Диневи, Кирил Домусчиев ме увери, че КРИБ ще застане зад тази идея, Симеон Пешов също ни подкрепя... Иначе много общини участват в европейските проекти, но кой ще спечели - не знам. Знам, че тази безумна дискусия трябва да се прекрати. Съгласен съм, че експерти трябва да решават, но хората, за които говорим, не са такива - вече обясних защо. Експерт съм аз, експерти са арх. Юлий Фърков, проф. Кирил Тулешков, потомък на Колю Фичето - те са зад тази идея, автори са на много реализирани проекти... Най-видните архитекти стоят зад мен.

Банковата сметка на кампанията е:

Сдружение “Плиска”

“ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД

Клон София

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

BIC код: BPBIBGSF

източник:trud.bg, връзка към цялата статия -линк