Цунами в Черно море ни е заляло до 4 мили от брега

10.07.2014

Наводненията и градушките са нещо нормално за нашето географско местоположение, твърди историкът, изброявайки сполетелите ни бедствия

Природните бедствия, които сполетяха България в последните месеци (наводнението във Варна, градушката в София), оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно и звани и незвани специалисти търсят причините в глобално затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите (Русия, САЩ, Китай) при разработване на т.нар. климатични войни. Това пише в отворено писмо до медиите шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

„Какво обаче казва историята? Прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега, се е случвало и в миналото. Понякога с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове (по-малки дори от варненския) са потапяли цели равнини под вода за дълго време. По простата причина, че по големите реки не е имало диги. През V в. пр.Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за радост на съвременните археолози уникален храм на Кабела. Цунами в Черно море през VІІІ век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен.

Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав. Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци. Пораженията от градушки в градските селища, в най-лошия случай, са се ограничавали с някоя и друга счупена керемида, която бързо и евтино се е сменяла.

За много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път. Това също е нормално. Един български или византийски автор от Охрид няма как да научи какво се е случило в Тулча или Провадия, че да го съобщи в хрониката си.

Сега положението е друго. Високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, напълно нормални иначе за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, за пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия.

Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията”, споделя още Божидар Димитров./БЛИЦ

източник:.blitz.bg, връзка към цялата статия - линк