Бивш разузнавач няма, фрашкано е с бивши комунисти

15.02.2015

Интервю на Виолета Цветкова с директора на Националния исторически музей за новата му книга „За кожата на една ченге”, за агентурното минало и прогнозите за бъдещето

- Г-н Димитров, защо написахте книгата „За кожата на едно ченге”, в която публикувате и досието си от Държавна сигурност?

- Защото знам, че този род документи са ценен исторически източник за изследователите. А голяма част от документите, които и аз, и мои колеги сме откривали като разузнавачи, всъщност са разузнавателни информации от агенти на Ватиканското, Венецианското, Флорентинското, Генуезкото и прочее разузнаване. Защо те са ценни? Защото разузнавачите са обучени да събират достоверна информация. Един поет, посетил Пловдив, пише: „Голям град, според мен има 50 000 жители, 300 кебапчийници, 200 кожарници…” Разузнавач обаче би написал примерно: „Пловдив има 28 317 души население, 57 гостилници, 14 кожарници, 5 работилници за ножове и годишният данък, който внася населението в хазната на Османската империя, е 145 317,5 гроша. Източник на информацията: главната книга на дефтердаря на града…” Много неща биха могли да извлекат от досието ми бъдещите изследователи.

- Например?

- Първо, как е действало българското културно-историческо разузнаване в онази епоха. Ние знаем как е било преди 9 септември 1944-а, тъй като отдавна са публикувани документите, но не знаем как е било след това. Много хора биха могли да разкажат, но не се осмеляват, за да не бъдат заклеймени като „мръсни ченгета”, „доносници” и т.н. А аз не се страхувам, защото знам какво съм правил… Второ, книгата развенчава мита, че всички агенти на ДС са под общ знаменател. Има отдели, особено в научно-техническото и културно-историческото разузнаване, които работеха само и единствено за България. Освен документи за българската история, какъвто е нашият случай в 14-и отдел, те доставяха и последен писък чертежи и формули на различни технологии.

- Казахте, че се надявате досието ви да послужи за научни изследвания - това ли е причината само 45 от общо 286-те страници да са автобиографичен разказ, а всичко останало - автентични документи?

- Точно така! Аз съм историк изворовед, профилирал съм се в издирване на нови източници за българската история. Те си имат класификация по ценност - документите на разузнавачите са на първо място (хроники, административни документи, данъчни регистри и т.н.), а на последно място са мемоарите. В мемоарите човек, дори без да иска, гледа да се представи в добра светлина. Затова сравнително кратки са моите анализи и оценки, тъй като и аз вероятно неволно съм искал да се представя в добра светлина…

Куриозен пример в това отношение е архивът на Христо Калфов, последния председател на Народното събрание преди 9 септември 1944-Та, който ми попадна наскоро. Става дума за 260 страници негови мемоари, в които той явно след някаква кавга пише: „И Кимон Георгиев да не се хвали, че е участвал в преврата на 9 юни - той по това време отсъстваше от България.” Само че в архива, открит случайно в разрушена къща, има и снимка, на която пише: „Превратаджиите”. Снимали са се в конспиративна квартира на 8 срещу 9 юни 1923 г., Христо Калфов седи на стол, а зад гърба му е Кимон Георгиев - значи е бил там! Ето затова пускам документите, които намерих като разузнавач.

- Казвате, че не се срамувате от думата „ченге”. Едно от условията да бъдете допуснат до архива на Ватикана е да сте вярващ и да не сте ченге - как се случи?

- Съмнявам се, че във Ватикана са вярвали, че отговарям на втората част от условието, защото са познавали добре нашата система. Иначе без да съм дълбоко религиозен, аз познавам отлично християнската доктрина и можех да имам проблем в това отношение един-единствен път. Беше при първото ми влизане във Ватикана - за да ме пуснат, трябваше да попълня карта с име, фамилия, рождено място и т.н. - всичко беше окей, докато вместо за окръга, на което машинално бих отговорил Бургас, те ме попитаха от коя епархия съм. Вероятно за четвърт от секундата се сетих, че навремето сливенският поп хвърляше кръста в морето, и гордо заявих: Сливенска! И това ме спаси…

Освен това играх с открити карти още от първия ден. При сключването на договора за отиването ми във Ватикана нашата държава изтъква като предлог да уча палеография. Но акад. Дуйчев, без да иска, ме бе издал. Той е бил преди мен там и когато го питали какъв е този, дето идва сега, отвърнал: „А, много добро момче, учи палеография при мен!” Били са наясно, че не съм там заради обучението, затова в неформален разговор директно ме попитаха и аз казах, че правителството ме изпраща да издирвам документи за българската история; че наближава 1300-годишнина, трябва да издадем 14 тома, а има много бели полета за попълване.

- Имахте ли колебания, когато ви вербуваха от ДС?

- Никакви. Защото се чувствах като част от велика армия, към която принадлежат и Богдан Филов, и акад. Йордан Иванов, и т.н., които са работили за издирване на достоверни източници за историята ни.

- Защо му е трябвало на международното разузнаване да се занимава с културно-историческа тема…

- Защото историята, освен познания за миналото, е и аргумент за права в политическите отношения. Така е било в древността, така е и днес. Имаме пресен пример - Крим. Исторически и етнически той принадлежи на Русия и руснаците даже нямат нужда да вадят документи

- Казвате „аргумент за права” - как ще коментирате ситуацията около нас сега?

- Прави са древните гърци, че „всичко тече, всичко се променя”. Наближавам 70-те и за първи път в живота си видях да се разсипват държави, които никога не съм предполагал, че може да се разсипят - СССР, Чехословакия, Югославия… Видяхме и как се възстановяват територии. Да си говорим откровено, руснаците няма да дадат Крим на Украйна, ако ще ядрена война да избухне. Донецк и Луганск - може би, те са някаква разменна монета, но Крим - никога. Все едно ние да предадем Шуменска област с Плиска и Преслав на Румъния! Затова винаги трябва да бъдем готови с аргументи и да се отбраняваме. Аз не мисля например, че Македония ще оцелее като държава. Мисля, че или ще се раздели на две, или ще се превърне във втора българска държава.

- Слагате пръст в жива рана…

- Защо?! Човек дори в техния Битолски музей да отиде, ще види как владетелят, сякаш знаейки какво ще се случи след 10 века, е написал: „Аз, цар Иван Владислав, българин родом, самодържец български, построих крепостта Битоля за защита и спасение живота на българите.” Точка по въпроса.

- Как ще коментирате следното: до 10 ноември 1989-а имахме недостиг на свобода, а днес при цялата свобода отново сме несвободни – наблюдавани, подслушвани?

- Да си говорим откровено - никога, никоя държава, включително и великите сили, не е абсолютно свободна в избора на политически решения. Сега имаме свобода на словото и печата, свобода на движение и т.н., но намаляхме с 2 млн. души и самостоятелни решения отново не можем за вземаме. Пример? “Южен поток” - Брюксел трябваше да ни разреши… Сега правилното решение при украинския конфликт е да дадем светкавично гражданство на 1 млн. бесарабски българи, ако го поискат. Но не смеем. Напротив, изказват се политици, че те трябва да си изпълнят дълга към Украйна.

- Говорите за положителната страна на този тип разузнаване - ние обаче разрушихме службите, поставяйки абсолютно всичко под похлупака на ДС…

- За съжаление е така. Българско разузнаване съществува, но ми беше много неприятно да чуя следното от един от миналите ръководители на българското разузнаване, когото попитах имаме ли сега разузнаване в Македония: „Твоята мрежа от информатори там е по-голяма от моята.” А аз имам хора, които ме информират за музейни дела, за надписи, военни гробища и т.н.

- Ако в България беше извършена лустрация, вие щяхте ли да попаднете под ударите й?

- Със сигурност. Ако беше направена, всички агенти на ДС - вън.

- В началото на книгата разказвате, че когато попът ви кръщавал, сте му стиснали здраво брадата. Уж не сте дълбоко религиозен, но не на друг, а на вас леля Ванга каза, че „България ке се оправи”, когато възстановите „трите държавни църкви” - не се ли забавихте много?

- Леля Ванга имаше предвид Голямата базилика в Плиска, Боянската черква и „Св. 40 мъченици” в Търново. Две са готови. Чакам правителството да даде някой лев за Голямата базилика и веднага ще обявя национална кампания.

- И „ке се оправи” ли България?

- Ами сигурно ке се оправи. Има си разни работи, които са трудно обясними от научна гледна точка, но...

- През декември ви предстои 70-и рожден ден, а в книгата казвате “винаги съм бил разузнавач и винаги ще си остана такъв” - още ли се подписвате под това изречение?

- Да. Бивш негър и бивш разузнавач няма. Иначе с бивши комунисти е фрашкано... А аз продължавам да използвам много от нещата, научени в разузнаването.

източник:trud.bg, връзка към цялата статия - линк