Бий Македония с факти и документи, българската държава е създадена 632 година

12.12.2012

Пенчо Ковачев, Мила Вачeва

 Г-н Димитров, защо напоследък антибългарската кампания в Македония се засилва?

- Не се засилва. Кампанията на Скопие срещу България никога не е намалявала своята мощ и интензивност. Но политиците и медиите ни или не я забелязваха, или не й обръщаха внимание. Едва напоследък сегашното правителство промени досегашната позиция на страната ни и реши да даде отпор на лъжите и манипулациите от страна на Скопие.
Но нека да припомня, че през 1944 г. в Македония беше извършен свиреп геноцид над българското население. С един акт югославското комунистическо ръководство обяви, че в Македония няма българи. От население над милион и 200 хиляди души, които живееха на територията на Македония. 30 хиляди души бяха избити като кучета. Над 120 хиляди минаха през лагери и затвори. Умишлено и целенасочено беше унищожен целият български елит в Македония.

Новата държава трябваше да се снабди и с история и тогавашният управленски елит в Скопие започна да я краде от съседите си. От Гърция - древната история, от България - след седми век. Като се започне от Кирил и Методий и се стигне до Никола Вапцаров. Поетът е роден в град Банско, значи е македонец. Нищо че баща му Иван (Йонко) Вапцаров е бил деен член на ВМРО, а в Скопие определят организацията като българска.


- Как трябва да се реагира на този антибългарски напън от страна на Скопие?
- Управляващите трябва да решават проблемите държавнически и политически. Известно е, че политиката е изкуство на компромисите. За съжаление, на нас ни тежи продажническата политика на БКП през 40-те години. Тогава комунистите се съгласяват с Москва и Белград и започват да "помакедончват" собствения си български народ. Това е огромно престъпление, акт, какъвто няма другаде по света.

- А как историците и обществото ни трябва да реагират срещу македонските лъжи, измислици и провокации?
- С презрение. Не си заслужава да влизаш в полемика със скопските фалшиви историци, те не признават елементарните правила в историческата наука. Всъщност тези правила могат да се обяснят с 4 думи: "Има документи - има история. Няма документи - няма история". Когато в някакъв исторически спор ги питаш имат ли документи, те отговарят: "Немаме докази, али твърдиме!" Е, как да седнеш на една маса и да дискутираш с такива "историчари". Или може би да започнем да се пазарим с тях:
Вапцаров е македонец, ама вие ще признаете, че Гоце Делчев е българин...
Нали виждате, че техните атаки са предимно срещу исторически лица, които отдавна са мъртви и не могат да се защитят. Ако можеха да станат от гроба, щяха да извадят такава калъчка срещу скопските фалшификатори! Впрочем така трябва да се действа срещу тези хора - бий, за да те уважават! Имам предвид "бой" с исторически факти и документи, разбира се.

- След тези думи дали от Скопие няма да ви забранят да пътувате повече в Македония, г-н Димитров?
- Че аз тия неща ги говоря от 20 години! Книгата ми "Десетте лъжи на македонизма" е като библия в Македония, или като славянобългарската история на Паисий. Дори я преведоха на македонски.

- А как приемат политиката на Скопие срещу България обикновените хора там?
- Просветените четат, ползват факти и информация от интернет и са наясно с истината за миналото на своята земя. Но тези, на които мозъците са добре промити от югославската и сега сръбската пропаганда машина, наистина си мислят, че македонската нация води началото си от Филип Македонски. Слушал съм дори твърдението, че първото бебе на света било македонче.

- И вие как реагирахте?
- Казах им, че родителите му са били българи. Аз имам много приятели там. Не случайно на миналия ми рожден ми ден на 3 декември имах 416 обаждания и есемеси от Македония и 380 от България. Но когато една информационна агенция съобщи тези цифри, българските поздравления рязко се увеличиха.

- Наскоро на среща с ученици в град Брегово развихте интересната теза, че българската държава е основана 49 години преди Аспарух да премине Дунава, но на практика 681-а е може би най-здраво "забита" в главите ни година и я приемаме като безспорна... Децата не бяха ли изненадани?
- Това са будни и умни деца с голям интерес и любов към историята. Бях в училището да им подаря копие на пръстена на кан Кубрат. Занесох го лично по искане на епископ Сионии. (Уви, той е много млад, само на 42 години и не може да стане патриарх... За църквата младостта е грях...) Директорката е историчка. Цялото 150-годишно училище прилича на музей. И там им разказах, че тук, по техните земи
българската държава се е родила през 632 година.

За мен самия това не е нова теза, защото още през 2001 г. я развих в книгата си "12 мита за българската история", която се продаде в 100-хиляден тираж. Има и други интересни митове. Беше много забавно, когато на герба бяха изписани "свещените" години 681-1944 - все едно беше некролог. Като студенти много се шегувахме с това.

- Как защитавате тази хипотеза?

- Това не е хипотеза, а историческа истина. Никой от историците не отрича тази дата. През 632 г. кан Кубрат основава българска държава, която се превръща в много голяма и византийските хронисти я наричат Велика България. Но да приемем, че към 660 г. тази държава е била унищожена от хазарите. Всеки от братята заедно с подчинените му българи направили по един цигански катун и тръгнали по света да търсят ново място за заселване...

- Точно така беше представена съдбата на българите и във филма "Хан Аспарух", гледан от милиони зрители.
- Какво излиза? Аспарух и неговите хора си намират едно местенце в тръстиките на блатата в устието на Дунав. Но започват да измират от глад и малария. Докато вождът един ден се напиня, грабва остатъка от племето и го прехвърля от другата страна на реката с лодки, салове и други подръчни материали. След което това жалко племе започва да прави чудеса. Разбива 100-хилядната византийска армия, овладява цяла Северна България, преминава Балкана и навлиза в Тракия, биейки византийските легиони, къде когато ги срещне. След което, уплашена, Византия сключва мирен договор. Кан Аспахух забива меча си някъде край Плиска и казва: "Тук ще бъде България. Обявявам България за открита." Това са неща, които всеки, който познава средновековния живот, знае, че са чисти небивалици.

- Легендата не е ли по-красива от истината? Защо да разклащаме основите на историята си?
- Моята теза всъщност е, че Кубратова България не е унищожена след хазарския удар през 660 г., а само разсечена на две. Тя неслучайно се нарича Велика България - територията й не е само степите около Азорско море. Византийските хронисти не биха нарекли в никакъв случай "велика" държава, заемаща няколко околии в руско-украински степи. Велика България на кан Кубрат заема територията от билото на Карпатите до река Волга. Хазарският удар разсича тази територия на две и двете останали части заживяват самостоятелен живот. В тях синовете на Кубрат Аспарух и Котраг са били областни управители и се превръщат в самостоятелни държавни владетели.

- Но какво се случва с кан Аспарух?
- Да определим територията на България на кан Аспарух. Много помогна откриването на гроба на кан Кубрат, който не е военновременен. Изграден е в мирновременни условия и вероятно на собствена държавна територия. Това е масивна гробница, в която са били положени обкован със злато ковчег и над 400 златни и сребърни съдове край град Полтава, в средата на съвременна Украйна. Това означава, че в територията на кана са влизали днешна Украйна, Молдова и Влашко.

На тази територия са живеели не по-малко от два милиона прабългари. Могли са да излъчат 100-150-хилядна войска. Българите не са скитали като цигански катуни, тъй като са продължавали да живеят на своя собствена държавна територия, успешно спирайки до река Днепър хазарската инвазия. Защо 680 г. българите са завоювали Мизия, само разширявайки своята територия и премествайки тук столицата си, не е ясно. Но Дунав не е преминат от цялото българско население. Тези територии остават населени с българи не само през Първата, но и през Втората българска държава. За това има изобилни сведения във византийските източници.

- Казвате, че Византия се плаши от българската държава.
- Едва ли ще я стресне чергарско племе -с него би се справил един областен управител с 1-2 полка. Но Византия се решава на едно тотално военно усилие, изпращайки цялата си армия и флот - а тя е 120-150-хиляди души, срещу българите. Прави го само в крайна военна опасност, грозяща я срещу евентуални териториални ампутации. Очевидно противникът е бил силен и опасан, та армията да бъде оглавена от самия император. Той тръгва на война само срещу изкючително силен противник, за да се върне с триумф в столицата. За победа на чергарско племе не са полага триумф. Византийските хронисти не споменават, че се образувала нова държава в тази успешна за българите война. Константин Апамейски например възклицава в реч на вселенския събор срещу императора: "Казвах ли ви миналата година да не започваме война с България!". Подобно е мнението и на останалите хронисти.

- Какво в крайна сметка трябва да се да пише в учебниците по история?
- Българската държава е образувана през 632 г. и никога не е прекъсвала своето съществуване. Аспарух е пряк наследник. Затова няма прекъсване на династичната линия. През 680 г. България и Византия по неизвестни причини влизат във война - византийците нарушават традиционно добрите отношения. Отговорът на българската държава е бърз и безмилостен. Византия преценява, че е по-добре да загуби една важна територия - Мизия, отколкото войната. При случайна победа на малко чергарско племе могъщата държава никога не би се съгласила.

източник:24chasa.bg, връзка към цялата статия - линк