проф. Пламен Павлов

проф. Пламен Павлов

Време е да осмислим истината, че бедствията и това, което ни се случи през драматичния ХХ в., са не само поради грешките на нашите държавници, но и поради геополитически причини.

 Трети март не би следвало да е само национален, държавен, официален празник, а Ден за размисъл – кои сме, какви сме, защо сме такива и какви би следвало да бъдем... Нека поне днес да кажем: „Бог да прости падналите за нашата Свобода!“ и „Да пребъде България“!

..."патриотизмът е нещо съвсем друго. Той не отива в някакви „фили“ или „фоби“. Той е защита на националните интереси, на националното достойнство."

"И ако българинът забравяше или беше принуден да забрави донякъде своите корени, това беше в периода на т. нар. комунистическо време, когато
беше облъчван от фалшиви стойности, с фалшиви ценности. Дори в тогавашната конституция беше записано, че патриот е този, който обича Съветския съюз."


"Мисля, че нашият елит, независимо от неговата идеологическа ориентация през тези вече 25 години, няма никакво оправдание да хленчи и да се оправдава с преход, с тежко положение. Виждаме, че в онова време условията са били много, много по-тежки, но отговорността пред собствения народ е била, разбира се, коренно различна. Имало е такава отговорност в максимална степен."

"Всяка нация има нужда от съвременни будители. Мисля, че на интелигенцията това й е призванието - да бъде малко или много будител. Но трябва да става със съвременни и адекватни на модерните времена средства."

"Борбата за съхраняване на идентичността ни трябва да се води от всички."

"Очевидно е, че големи групи от нашето общество, дори хора с претенции, хора на високи постове, не си дават сметка какво представлява това да имаш своя държавност, сам да защитаваш своите интереси, да не следваш сляпо нечия чужда воля, независимо откъде идва тя. "

"Ние сме си европейска страна и при положение, че сме дали на Европа древния класически език - старобългарския, и че в православна Европа сме водещ фактор, там ни е мястото. Например една Гърция - тези непръкъснати връзки със света й позволяват да има далеч по-модерна култура и по-добра визия пред света. А ние тепърва трябва да наваксаме това изоставане. Но ние сме в състояние да извършим това и го извършваме в момента твърде успешно. Това обаче не бива да означава слугинаж пред международни институции, раболепие, сервилност, отказ от себе си. Ние трябва да отстояваме идентичността си."

"Византийската принцеса и писателка Ана Комнина, далечна потомка на същата фамилия, правнучка на цар Иван - Владислав по майчина линия, казва, че Самуил е от династията на Крум. На свой ред и авторът на Българския апокрифен летопис от края на XI и началото на XII в. твърди, че цар Роман (признат и от Самуил за такъв), и самият Самуил са от едно и също “царско коляно”. И без да влизаме в спор с днешните псевдонаучни интерпретации в Македония, явно е, че става дума за абсолютно същата българска държава, а не за отделна “Самуилова държава” или за някакво Западно царство. Когато столицата Велики Преслав е окупирана първо от руския княз Светослав, а после от Византия, властта се премества в свободните земи - отначало в Средец, после в Скопие и най-накрая в Охрид."


"Това, което прави режимът на президента Владимир Путин изключително много напомня на това, което прави Хитлер."


Русия през 1877-1878 г. и Руската федерация в момента - това са две съвсем различни държави. Онази Руска империя включваше много народи и руската армия, която се сражаваше в България, беше съставена не само от великоруси, но и от украинци. В крайна сметка основа на цялата операция на Балканите бяха четирите южни военни окръга на територията на днешна Украйна. И без ни най-малко да целя да разпалвам конфликт Русия - Украйна и по този въпрос, ние сме освободени колкото от Русия, толкова и от Украйна, Беларус, Полша, Финландия, или от онази многонационална империя, която създаваше тогавашната армия. И от един генералитет, в който имаше много германци, финландци, поляци. Тоест става дума за една друга държава в друга реалност, която, между другото, не ни е освободила за черните ни очи, а преследвайки своите геополитически интереси.

Няма никакво съмнение, че Руско – турската война е освободителна


Ролята на руския народ и армия е безспорна, но е несъмнен и приносът на самите българи.

Факт е, че нашето участие във войната е съществено.
Но до голяма степен и по различни причини е ограничавано от самото руско командване. И все пак ние не можем да не се преклоним пред тези изтерзани хъшове и хората, които са бягали от земите в Македония и Тракия, за да се запишат в българското опълчение, без да им е гарантирано нищо като бъдеща реализация.

„Ахилесовата пета” на руската армия е логистиката.
Тя е имала лошо снабдяване и в разгара на войната близо 60% от нуждите за нейното изхранване, отопление в студената зима, лекарска помощ и т. н. са покривани със средствата на българските общини, от доставките, които са правили българските селяни.

"Когато се говори за войната, често се забравят българските доброволчески отряди. А такива има на много места, включително в Северна Добруджа, където силите на ген. Цимерман са минимални. Там действа например легендарният Хайдут Пейо. Не бива да бъдат игнорирани и т. нар. народни милиции, които са един вид доброволни военни формирования."

"Интересен пример за българското участие във войната са и т. нар. „народни горски (планински) чети”. Става дума за хора като Панайот Хитов, Филип Тотю, дядо Илю и много други. Те са изпълнявали и разузнавателни функции, като благодарение на българските разузнавачи, сред които са Григор Начович и Стефан Стамболов, русите са имали информация за цялата Стара планина с всички възможни пътеки, пътечки, проходи… Това им дава стратегическо надмощие над противника, и то при положение че същият този противник – Османската империя, владее тези земи и места векове наред!"

"Така че представата, че свободата ни е „дадена даром” е невярна, тенденциозно сътворена от чужди и наши недоброжелатели. Оставането в този „капан” е не само обидно и кощунствено – просто това не отговаря на истината."

"Главното злощастие за нашата нация, че в резултат на Берлинския конгрес твърде изконни български земи остават или се оказват под чужда власт. Тази драма е предизвикана в резултат на предварителните уговорки между Великите сили, най-вече между Русия и Австро-Унгария."

"Никаква Руско-турска война нямаше да има или не би се състояла в този вид, не би имала международна легитимност, ако го нямаше Априлското въстание, ако го нямаше цялото развитие на Българското национално-освободително движение."

"Има личности от духовната история на България, от история на Българската църква, които заслужават да бъдат канонизирани"

..."интелигенцията на един народ има своите задължения към същия този народ, тя не може да се отчайва, няма право да абдикира, няма право да се вайка, всеки, според силите си, би трябвало да осъзнае, че будителството преди всичко, е една фокусирана национална енергия, която ни е извела от робството, която ни е направила в началото на ХІХ век едно чудо за тогавашна Европа в интелектуален, а дори в икономически план."

"Несъмнено геноцидът, който Османската империя извършва над българския народ в продължение на вековете на нейната власт по нашите земи, е нещо, което не може да бъде отричано."

"Да се отрича Батак, да се правят от него политически спекулации, да се опитва да се пренаписва историята и това да става едва ли не като някаква фикция, е кощунство за мен. То не само не е исторически оправдано, но не отговаря в никакъв случай на никакви морални човешки хуманни категории."

"Възродителният процес е една порочна политика, която е много отдавна осъдена от всички здравомислещи, честни и демократично настроени хора в България. Но да се правят паралели между нея и геноцида, за мен няма никаква логика. Насилието на един авторитарен режим е нещо, което е получило оценка от историята, то е отречено, осъдено и няма същността да изтребва населението. То беше съпроводено разбира се и с манипулация на това население от страна на чужди агентури, така че за мен подобни сравнения, които много често идват от ДПС, са също насилия над истината."

"Ние сме свидетели на една пълна деградация на всякакви ценности и никаква целенасочена работа за обръщане на хода на нещата в нормалната посока."

"Аз мисля, че ако не се преустанови с търговията на гласове и влияние, с цялата тази безскрупулна деморализация, която се върши от почти всички партии, не можем да говорим за никаква демокрация, за истинско гражданско общество в България. Защото, всъщност, това е една подмяна на нещата в името на олигархичните интереси на една група от хора, за които, смея да кажа, че са с криминогенно мислене, тъй като във всичко, което се случва, има елементи на криминално престъпление."

"На първо място е равенството пред закона и изграждането на ценностите -съвременни, модерни, хуманни и да важат за всички."

"С това поведение вероятно ДПС показва някаква сила, но то несъмнено е и реверанс към политиката на Турция. Аз винаги съм питал - защо тези кръгове в ДПС, които претендират да са с проевропейска ориентация, да са интелектуалци, да се оратори и философии, не вземат примери от модерната турска интелигенция, която също осъжда арменския геноцид, която е против политиката на неосманизъм."

"На практика ние нямаме дипломация, която да работи добре с Македония."

"„Вождът и учител“ Георги Димитров беше в основата на създаването на македонската нация и на насилственото „помакедончване“ на българите в този край. Тази политика и нейните рецидиви се виждат и днес, макар че БКП още 1968 година се отказва от тази откровено предателска политика."

"Нашето общество е много болно от редица болести, наследство от комунизма, но и от прехода. Няма да се уморя да повтарям, че няма по-поразен народ от българския от отровата на комунизма, от черната магия на комунизма. Но аз се надявам, че голямата част от нашия народ е достатъчно мъдра, за да подкрепя европейския избор на България, европейските ценности, които са идеите на просвещението, на Ренесанса, на Френската революция, които доведоха човечеството до днешните му достижения, а не онези ретроградни, човеконенавистни идеи, които лицемерно отричат европейските ценности."

"Пред нас, като държава, най-голямото предизвикателство е демографската криза. Тя има елементи и на катастрофа, това се говори от доста време, когато една група съмишленици започнахме да бием тревога. Днес за това говорят всички, но реални мерки не се вземат, а те са свързани с грижа за нашите общности в чужбина, създаване на условия за връщането им в България, в провеждането на една принципно нова мащабна политика към българите в Македония, Молдова, Румъния, Украйна и всички други страни, в които живеят наши сънародници."

"Много често, когато българите, нашите прадеди са принуждавани да бъдат бежанци от родните си места, извършвани са и етнически прочиствания, геноцид, ужасни престъпления, когато се озоват на ново място, българските фамилии първото нещо, което правят, е да запишат децата в училище или да изградят училище, ако няма такова в мястото, където са се заселили."

"Крайно време е нашите политици да станат визионери, да могат да мислят с ходове напред. За съжаление нашата политика през последните години придоби лошия пример на „политика от ден за ден”. Трябва да има визия за бъдещето на България."

"Ходът на историята е напред, това е естествен ход на развитие и ние не можем да позволяваме да се загърбва и още повече да се манипулира историята. Отдаването на дължимото на националната памет, черпенето на опит от историята е нещо, което не можем да загърбим, тъй като е от жизнено значение за бъдещето ни като народ и на цялото човечество разбира се."

"Когато се води полемика за турско робство, османско присъствие или нещо друго, не бива да забравяме, че Османската империя, даже и до Балканската война, има случаи на отвличане на хора и продаването им в робство."

"Тези, които отричат реалните събития и се опитват по метода на Шифъра на Леонардо да пренапишат историята, би следвало да се засрамят от своята морална нечистоплътност."