Чети‎ > ‎

Зайчарска чета на Иван Кулин

Сформирала се в Зайчар, Сърбия, между 16 юни и 20 юли 1867 г. по внушение на Георги Раковски и с усилията на известния патриот Иван Кулин.
Имало и обещания на сръбското правителство да й помогне при въоръжаването и прехвърлянето й през сръбско-турската граница, дори да мобилизира 900 сърби опълченци като нейно прикритие. Числото на четата (всъщност отряд) нараснало на 500—600 доброволци, събрани между българите — местни и емигранти, които живеели в Зайчарско. Първоначално в четата се записали 370 души. Предвождали я Ив. Кулин и синът му Христо Ив. Кулин.

Четата се съсредоточила в с. Вотина, Зайчарско. Помощник-войвода на Ив. Кулин станал Герго Капитански, а военен ръководител — Еремия Българов, офицер в сръбската армия. Четата носела 3 знамена, като главното от тях било знамето на Г. Раковски — на Първата българска легия в Белград от 1862 г. След Освобождението същото знаме се намирало в Черноречкото окръжно военно управление в Сърбия.

На 20 юли 1867 г. Ив. Кулин извел четата от с. Вотина и я завел до самата турска граница, към „Връшка чука“, в м. Затворената поляна. Еремия Българов разделил четата на 4 роти — всяка със свое знаме, с началници стотници. Целта на четата била да се съедини с четата на П. Хитов и с другите български чети в Балкана и да се започне общонародно въстание за освобождението на България. Обаче по нареждане на сръбското правителство окръжният управител на Княжевац — Иоца Наумович, предупредил турския управител на Видин Азис паша за четата и последният взел мерки да се прегради пътя й на мястото на очакваното прехвърляне в България. Четата на Ив. Кулин все пак навлязла в българска земя. За 3—4 дни тя достигнала с. Раковица и Раковския манастир, Кулска околия, както и до планинските върхове над Белоградчик. Четниците били пресрещнати от изпратената от Видин турска войска в състав 1000 пехотинци и 100 конници. Станала кървава битка. Четата приела сражението. Но в решителния момент тя била нападната изненадващо в гръб от сръбската милиция на Княжевацки окръг начело с окръжния й управител Иоца Наумович. Напълно обградени от турци и от сърби, четниците трябвало да се сражават цял ден в района на Връшка чука. Паднали убити 40 българи, много други били ранени, останалите пленени от сръбската милиция и откарани в Княжевац. Мнозина от българските доброволци после били съдени от сръбската власт.

Открити са имената на следните участници в Зайчарската чета на Ив. Кулин от 1867 г.:
1. Иван Кулин — войвода на четата. Роден в с. Медковец, Ломско. Участник и предводител на много български чети;
2. Герго Цветков Капитански — от с. Раковица Кулско. Също участник и ръководител на няколко български чети;
3. Еремия Петров Българов — роден през 1842 г. в с. Макреш, Ломско. Учител. Военен ръководител на четата. Убит през 1868 г. в Канлъ дере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа;
4. Цеко Спасов — от с. Старопатица, Кулско. Знаменосец на четата. Участвал и в други народни и революционни чети;
5. Найден Атанасков (Пешов) Папанинов (Първанов) — от Лом. Роден в Лом ок. 1840 г. Член на щаба на четата. Участвал и във Втората българска легия. Убит 1876 г. в Сръбско- турската война;
6. Христо Ив. Кулин — син на войводата. Ръководител на обоза на четата. Участвал и във Втората българска легия. Войвода на чета в сръбско-турската война от 1876 г.;
7. Илия Петков тръбач на четата;
8. Поп Петко Велков Добринов — свещеник на четата;
9. Никола Гергов — от с. Медковец. Член на щаба на четата. Коларо-железар. Живял 6 години в Зайчар;
10. Гено Миков — жител на Зайчар;
11. Илия Владич — от с. Шарбановци, Сърбия;
12. Петър... —- емигрант, пандурин в гр. Болевац;
13. Стоян Пешов — жител на с. Вратарница;
14. Стоян Хайдутина — жител на с. Вратарница.

Лит.: Бурмов, Ал. Цит. съч., 92—93;
Димитров, F. Цит. съч., 274—275;
Кузманов, П. Документи за четата на Иван Кулин през 1867 г. — ВИС, 1969, № 1, 58—79.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов