Чети‎ > ‎

Втора българска легия - Белград

Формирането на Втората българска легия (чета, Българска самоволска чета, Бугарска легия, Български легион) в Белград през 1867 г. е значително събитие в национално-освободителното ни движение през XIX в. Създадена със съдействието на Русия и като резултат на политическо споразумение между българската Добродетелна дружина в Букурещ и сръбското правителство, тя е израз и на подема на българското освободително движение, на борбата за политическо освобождение на България.

За начало на Втората легия се поставя датата 16 септември 1867 г., а тя продължава съществуването си до юли 1868 г. Стояла е в Белград, столицата на Сърбия. Численият й състав бил около 200 български доброволци. Легията имала една основна цел: да подготви във военно отношение кадри за ръково­дители на бъдещото българско общонародно въстание, както и при необходи­мост да навлезе като специална въоръжена българска формация в България. Тя трябвало да бъде една българска „военна академия“, макар и да се нами­рала на сръбска територия.

Участници във Втората българска легия в Белград били младежи и мъже, преминали през четите, хайдушките дружини, членове на тайните комитети в България, най-активната част от българската революционна емиграция в Ру­мъния, Сърбия, Русия и пр., дошли от много градове и села от различни кра­ища на поробеното българско отечество. Според израза на един легист Вто­рата легия станала „един букет от емигранти, бунтовници и ученици“, хора с най-различни професии: учители, монаси, занаятчии, работници, земеделци. Тук били и войводи като Панайот Хитов, Христо Македонски, Иван Кулин, Христо Книговезеца, личности като Васил Левски.

Едновременно с легията в Белград имало още българи, събрани в Крагуевац и други пунктове около сръбско-турската граница - над 1200 души. Те били ръководени от войводата Ильо Марков и други български дейци.

Но сръбското правителство, водено от свои не особено приятелски спря­мо българите съображения, разтурило легията през лятото на 1868 г., разп­ръснало легистите, включително българските отряди в Крагуевац и другаде. Те овладели военните науки, но не им дали възможност да отидат като орга­низирана военна сила на бой с турците.

Във втората българска легия участвали:

1. Капитан Ефрем Маркович - командир на легията. Сръбски офицер. Убит от крал Милан след преврата в Сърбия през 1868 г. и свалянето на династията на Обреновичите;

2. Алекси Генов Свищовлията - от Свищов. След Освобождението живял в Русе;

3. Алекси Попангелов - от Свищов. След Освобождението учител в с. Прогорелец, Ломско;

4. Алекси Тодоров Пресков - от Свищов;

5. Ангел Вечо (Вечов) - живял в Крайова; 6. Ангел П. Радев - от Свищов. След Освобождението кител на Силистра;

7. Ангел Тихов Обретенов (1837-1894) - роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Сте­фан Караджа от 1868 г. Заточен в крепостта Сен Жан д’Акр, Мала Азия, къде­то прекарал 9 години;

8. Арсений (Арсо) Мартинов Македончето (Македоне­ца), (1843-1868). От Велес или някое село във Велешко. Убит в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.;

9. Ата­нас Клисуров Калофереца (Терзията) - от Калофер. Терзия, шивач;

10. Ата­нас Кралемарков - като негово родно място се сочат градовете Калофер, Тулча, Болград;

11. Атанас Найденов - от Крушево, Македония;

12. Атанас Черкеза - от Свищов;

13. Беню (Борис) Кочев Караконов (Караконовски), (1832-1898). Роден в Ловеч, починал във Варна. През 1867 г. като руски разуз­навач обикаляли с полк. Артамонов България;

14. Васил Ганчев Плевналията - революционен деец от Плевен, заточен в Диар Бекир;

15. Васил Иванов - от Калофер;

16. Васил Левски - Апостолът на българската свобода. Роден в Карлово;

17. Васил Йонков Гложенски (1838-1889) - роден в с. Гложене, Те­тевенско. Сподвижник на В. Левски, заточеник в Диар Бекир. Участвал и в Първата легия, в чети, в Българското опълчение и пр.;

18. Васил Странски - от Калофер;

19. Велин (Велик) Попов - роден в Русе;

20. Величко Ангелов Попов (1847-1927) - родом от Стара Загора. Учител, другар на Хр. Ботев;

21. Венко (Невенко) Наботков - от Свищов;

22. Георги Матев Николов (1844-1876) - от Свищов. Убит като участник в четата на Хр. Ботев през 1876 г.;

23. Г. Н. - възможно Гюро Начев от с. Отец Паисиево, Карловско. Участник в отрядите на Гарибалди (1866 г.), а после и в четата на Хр. Ботев, 1876 г.;

24. Георги А. Чернев (1833-1868) - роден в Търново. Участник в четата на П. Хитов, 1867 г., и на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит.

25.... Димитров - от Тетевен;

26. Димитър... (Даскал Димитър) - от Сливен;

27. Димитър Асенов Атанасов - от Тулча. Участвал и в четата на П. Хитов в сръбско-турската война от 1876 г.;

28. Димитър Хаджиатанасов-Червената брада (1841-1868). Роден в Тулча. Убит в Балкана като четник от четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г.;

29. Димитър Берковски - от Беркови­ца;

30. Димитър Георгиев (1844-след 1902) - роден в Търново, починал в Русе. Участвал и в сръбскотурската война от 1876 г., в четата на П. Хитов;

31. Димитър Иванов - от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;

32. Димитър Иванов Багрянов (1837-1917) - от Севлиево. Участник и в Първата легия, в четата на Хаджи Димитър от 1864 г. и в четата на Хр. Ботев 1876 г. Заточеник в Акия, Мала Азия;

33. Димитър Икономов (Димитър Попхристов, Димитър Хаджиикономов), (1839-1896). Роден в Троян, умрял във Варна. Учител. Участник и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. Заточеник на о. Родос. След Освобождението околийски управител, народен представител;

34. Ди­митър Капанов - от Сопот;

35. Димитър Иванов Мънзов (1842-1868) - ро­ден в Лясковец, обесен в Търново като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;

36. Димитър Николов Общи (Димитър Косовац) - участвал и в Първата легия и пр. Изпратен като помощник на Левски, поради авантюризма си станал причина за провала на изградената от Апостола тайна българска революционна организация. Обесен от турците 1873 г.;

37. Дими­тър К. Промков (Пронков) - от Габрово;

38. Димитър Сарията - от Тулча;

39. Димитър Тодоров (1847-1868) - от Сливен. Участвал в четата на П. Хи­тов от 1867 г. и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа 1868 г., където бил записан под името Петър Тодоров и убит;

40. Добри Кьосето (Тръбача, Музи­канта) - от Чирпан или от с. Дивдядо, Шуменско, или от Кучево село, Маке­дония. Убит на Бузлуджа през 1868 г. като участник в четата на Хаджи Дими­тър и Ст. Караджа;

41. Дончо Кафеджията от Галац - вероятно Дончо Стоянов от с. Бойновци, Габровско, баща на Никола Войновски, военен ръководи­тел на четата на Хр. Ботев от 1876 г.;

42. Драгутин Томай Томински - хърва­тин, по други сведения роден в Полша. Журналист, участник и в дружините на Гарибалди от 1866 г. Самоубил се в С. Петербург през 1871 г.;

43. Еремия Гешев - от Зайчар;

44. Еремия Петров Българов (ок. 1835-1868) - от Лом. Учител. Участник и в Първата българска легия от 1862 г., в четата на Ив. Кулин - 1863 г., в Зайчарската чета от 1867 г. и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г., когато е убит;

45. Желязко Петров (Петков) - от Ст. Заго­ра;

46. Иван А. Зерделийски (1844-1931) - роден в Сливен, починал в Русе. Участник и в Първата легия и в четата на П. Хитов от 1867 г.;

47. И. Ацо от Крайова;

48. Кара Иван - роден в Белоградчишко, участник и в Първата ле­гия;

49. Иван Вълчев Соколов (1844-1907) - роден в с. Върба, Радомирско, починал в Пазарджик. Учител. Комендант на Панагюрище през Априлското въстание 1876 г. След Освобождението офицер;

50. Иван М. Амзов - от Сви­щов;

51. Иван Магденов - от Прилеп;

52. Иван Молеров Македончето - от Банско;

53. Иван Иванов Мънзов (1848-1918) - роден в Лясковец, починал в Русе. Учител и журналист. След Освобождението митнически служител и тър­говец;

54. Иван Панов - от Ниш;

55. Иван Петков;

56. Иван Пейчев - от Кюс­тендил;

57. Иван Петров (1841-1928) - роден в с. Лик, Врачанско - починал в Оряхово. Телеграфист. Участвал и в Първата легия и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г.;

58. Иван Петров Грозев (1847- 1910) - роден в Карлово, умрял в София. След Освобождението бил кмет на София, индустриалец;

59. Иван Попов - роден в с. Горни Матеевци, Нишко, или в Ниш;

60 Иван Попхристов Кършовски - от Елена. Учител, журналист, участник в Първата легия и в много други чети;

61. Иван (Иванчо) Станков Босниев (Станкович, Босниев) - от Търново, лекар;

62. Иван Хаджидимитров Хаджипенчев Заралията (1844-1922) - роден в Ст. Загора. Бакърджия. Пред­седател на Търновския революционен комитет 1869-1875 г. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. - в четата на П. Хитов;

63. Иван Цанков Дочев - от с. Жеравна, Котленско. Телеграфист. Участник и в Първата легия и в Тулчанската чета от 1867 г.;

64. Иванчо Колев Василев (1842-1906) - ро­ден в Ловеч. Участвал и в I легия и пр. Член на БРЦК - I отделение. След Ос­вобождението кмет на Ловеч;

65. Илия Стойков (Стаюков) - от Свищов;

66. Иова (Иван) Антонов - от гр. Малешево, Македония. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;

67. Йордан Георгиев - от Котел;

68. Йордан (Юр- дан)... - от Тулча;

69. Киро Марков;

70.... Коконката;

71. Коста Ефтимов Наполеона (1834-1868) - роден в Габрово. Ръководител на Габровското въста­ние и на чета през 1862 г., участвал и в Критското въстание от 1866 г. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;

72. Коста Каракашев - от Свищов;

73. Коста (Константин) Георгиев Кипров (Кипровски) - от Чипровци. Участник и в сръбско-турската война от 1876 г. - чета на Хр. Македонски. След Освобождението адвокат;

74. Коста Лазаров;

75. Кочо С. Костадинов;

76. Лазар Костов - от Банско. Участвал и в I легия, войвода на чета в сръбско-турската война от 1876 г. Баща на писателя-драматург Ст. Л. Костов;

77. Манол Наков - от с. Долни Тодорак, Кукушко. Участник и в Първата легия, в четата на Хр. Македонски от 1864 г. и в четата на Хаджи Ди­митър и Ст. Караджа от 1868 г.;

78. Марин Николов Нейков (1840-1919) - от Свищов. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа. Заточеник;

79. Михаил Атанасов (Танасов, Атанасович) - от Ниш. Участвал и в сръбско- турската война от 1876 г. като лекар на българските доброволци;

80. Михаил Георгиев Греков (Стоян Чакъров), (1847-1922). Роден в с. Дермен дере, Бесарабия, умрял в София. Учител, революционен деец;

81. Михаил Рашков;

82. Мичо... - от Босна, Югославия;

83. Найден Атанасов Папанинов (Пешов, Първанов), (1840-1876). Роден в Лом, загинал в сръбско-турската война от 1876 г. Офицер в руската армия. Участник и в четата на Ив. Кулин от 1867 г.;

84. Наум Симеонов - роден в Македония. След Освобождението жител на Ловеч;

85. Ненчо Искров Налбантина - от Копривщица. Участвал и в Април­ското въстание от 1876 г.;

86. Никола Георчев (Георгиев) - писар в легията;

87. Никола Димитров Боров (Бората) - от Сливен, учител, после юнкер в Одеса;

88. Никола Иванов - от Сопот;

89. Никола Капанов - от Сопот, след Освобождението жител на Силистра;

90. Никола Петков Ковачев - роден ок. 1840 г. в Сопот. Учител в Ловеч и София;

91. Никола Христов Сукнаров (1848-1895) - роден в Свищов. Учител. След Освобождението кмет на Со­фия, министър и пр.;

92. Никола Трифонов - от Прилеп; 93. Никола Цонков (Цойнов) - от Котел;

94. Никола Я. Тумпаров;

95. Николай Костов - от Сви­щов;

96. Панайот Иванов Хитов (1830-1918) - роден в Сливен, след Осво­бождението жител на Русе. Прочут войвода, предводител на чети;

97. Пана­йот Хаджиянакиев - от Русе;

98. Панталей (Пантели, Пандели) Вълнев (Въл­чев, Вълев) - от Свищов;

99. Панчо Досев (Досиев) - роден в Добрич или Варна. Загинал в сръбско-турската война от 1876 г. в четата на Хр. Македонс­ки. Участник и в I легия;

100. Пенчо Блъсков - от Калофер или Клисура;

101. Пенчо Терзията;

102. Пенчо Гарибалди - от Габрово. Вероятно участвал и в дружините на Гарибалди в Италия през 1866 г.;

103. Пенчо Димитров Черковски (1849-1924) - от Дряново. Учител. След Освобождението окръжен упра­вител в Белоградчик и Враца, починал в Русе;

104. Петко Банов (Баков) - от Сливен;

105. Петко Георгиев - писар в една от четите на легията;

106. Петко Едрецов - от с. Кортен, Новозагорско. След Освобождението съдия във Вар­на;

107. Петър Вълчев - от Русе;

108. Петър Гениша - от Пирот;

109. Петър Лазаров Мишайков - роден в Битоля. През 1876 г. един от организаторите на българските доброволчески чети в Сръбско-турската война. След Освобож­дението - жител на Варна;

110. Петър Дянков - дошъл в легията от Крайова;

111. Петър Иванов Иванов (1847-1927) - родом от Ст. Загора. Учител и кни­жовник. След Освобождението училищен инспектор, окръжен управител Член на БАН;

112. Петър Иванов Кунчев Левски (1844-1881) - от Карлово. Брат на В. Левски. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г.;

113. Петър Недев Йорданов (1838-1876) - роден в Търново, убит в Балкана като четшШ от четата на Хр. Ботев. Участвал и в Първата българска легия; 114. Петър Панов - от Сливен;

115. Петър Пантелеев (1844-1903) - от Свищов. Участ­вал и в сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение през Ос­вободителната война;

116. Петър Попов - от Сливен;

117. Петър Тихов Обретенов (1842-1868) - роден в Русе, син на баба Тонка Обретенова. Убит в Канлъ дере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;

118. Рафаел Асенов Атанасов - от Тулча (роден в Шумен);

119. Сава... - от Турно Северин;

120. Сава Ангелов - от Свищов. Участник и в Тулчанската чета и в четата на П. Хитов от 1867 г.;

121. Сава Младенов (1845 - 1876) - от Тетевен. Куриер на В. Левски. Убит като участник в четата на Xp. Ботев в Тетевенския балкан;

122. Симеон Станчев - от Сливен. Участник и в Пл;

123. Сотир (Спас) Бисеров - роден 1848 г. в Търново. Участвал и в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опъл­чение в Освободителната война;

124. Сотир Пеев - от Велес;

125. Спас Геор­гиев Шишков - роден 1847 г. в Цариброд. След Освобождението жител Силистра;

126. Спас Шишманов - от Пирот;

127. Спиро Джеров (Геров) Македонеца (1834-1868) - роден в Битоля. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г., заловен, осъден, обесен;

134. Стефан Петров (Петрович) Балкански - от Габрово. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. като предводител на българска доброволческа чета. Офицер в сръбската армия, след Освобождението - в българската армия;

135. Стефан С. Арабоолу - роден в Одрин, в Одринско, или в Тополовград. Участвал и в четите на Хаджи Димитър от 1864, 1865 г., и в четата на П. Хитов от 1867 г. След Освобождението живял в Силистра и Русе;

136. Стефан Тодоров Димов Караджата (1840-1868) - роден в с. Ичме, Елховско, обесен в Русе. Един от героите на българското националноосвободително движение. Участник и предводител на много чети. Бил и в Първата легия.;

137. Дядо Стоян...;

138. Стоян Цанев - от Лясковец. Убит като доброволец в сръбско-турската война от 1876 г.;

139. Страшимир Панайотов;

140. Теньо Милошев - роден 1843 г. в Ст. Загора. Участвал и в Старозагорското въстание от 1875 г.;

141. Тодор Ковачев Ходжата (1838-1884) - от Свищов. Участвал и в Първата легия и в сръбско-турската война от 1876 г.;

142. Тодор Мъндриков (Мандринов);

143. Тома Панталеев Дочев (1842-1918) - от Свищов. Участвал и в Първата легия. След Освобождението окръжен управител, чиновник, предприемач;

144. Тома Станчев Хитров (1835-1907) - от Ловеч. Фотограф. Революционен апостол през 1875 г. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г. в четата на ФТ;

145. Трайко Стефанов - от Зайчар;

146. Трифон Л. Панов (1846-1918) - роден в с. Мокреш, Ломско, починал във Видин. След Освобождението съдия, адвокат, народен представител;

147. Христо Бурмов - от с. Нова махла (дн. Априлово), Габровско;

148. Христо Василев Гецин Бръмбаров (1841-1877) - роден в Етрополе, убит като опълченец в Българското опълчение през Освободителната война. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г. и в сръбско-турската война от 1876 г.;

149. Христо Гайтанджиев;

150. Христо Генков Филов (Филипов) - от Калофер;

151. Христо Иванов - от Свищов. След Освобождението бил адвокат в Русе;

152. Христо Иванов Книговезеца (Къкриненеца, Големия), (1838-1896) - роден в с. Къкрина, Ловешко, умрял в Търново.. Известен националреволюционер и сподвижник на Левски, участник в и предводител на много чети. Член на БРЦК-I отделение в Ловеч. След Освобождението избиран за народен представител;

153. Христо Иванов Кулин (1850-1911) - роден в с. Медковец, син на войводата Иван Кулин. Участвал или предвождал няколко чети. След Освобождението бил околийски управител в различни градове, после столичен градоначалник;

154. Христо Иванов Кунчев Левски (1840-1870) - роден в Карлово. Брат на В. Левски. Починал в Букурещ;

155. Христо Иванов Чаушев (Чавушев) - от Карлово;

156. Христо Николов Кралемарков - от Болград, а по други сведения - от Габрово или Калофер. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;

157. Христо Краличев;

158. Христо (Хицо) Лазаров Дейков (1851-1914) - от Ловеч. Касапин. Участвал и в четата на Хр. Ботев от 1876 г.;

159. Христо Николов Македонски (1831-1907) - роден в с. Горни Тодорак, Кукушко. Войвода на хайдушки и други чети. Участвал и в Първата легия, както и в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;

160. Христо Петков Дряновски - от с. Ганчовец, Дряновско. Участник в няколко чети. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа през 1868 г.;

161. Христо Пецов - от Габрово;

162. Христо Сяров (1848-1917) - от Ст. Загора. След Освобождението - фабрикант;

163. Христо Хаджийорданов Брадел - от Елена. Хайдутин. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г.;

164. Христо Цонев Колаксъзов Латинеца - роден в с. Къкрина, Ловешко. Участвал и в Пл. Помощник на В. Левски;

165. Христофор Стефанов;

166. Цеко Петков Войвода (1897-1881) - роден в с. Дългошевци, Ломско. Участвал в няколко въстания, чети, в Кримската война, в Първата легия, войвода на чети и пр.;

167. Янко Николов Ванков (1842-1923) - от Свищов.

 

Лит.: Шарова, К. Втората българска легия в Белград (1867-1868). - В: Сб. Мих. Димитров. С„ 1974, 445-503:

Василев, В. Добавки по състава на Втората българска легия. - ИПр., 1992, № 5, 94-98;

Чолов, П. За състава на Втората българска легия в Белград (1867-1868). - ИП, 1991, № 9,63-78. В студията е посочена изчерпателна библиография по въпроса, както и за всеки отделен участник във Втората българска легия.


източник: Българските въоръжени чети, Петър Чолов