Чети‎ > ‎

Въстаническа чета на Върбан Пенов

Създаването на тази чета е свързано с избухването на въстанието в Северозападна България през 1837 г., познато с имената „Берковско“ и „Чипровско“ (второ) въстание.
На призива за въстание на 14 ноември 1837 г. в Чипровския манастир се събрали около 1800—2000 въстаници българи, но малцина от тях били въоръжени с пушки.
За войвода бил избран Върбан Пенов от с. Белимел, Берковско, а за негов помощник — Кръстьо Нешин от с. Копиловци.
До 23 ноември 1837 г. въстаниците напразно очаквали обещаната от Сърбия помощ. Нападнати от изпратен от Берковица турски отряд, се разпръснали, след като паднали убити 17 българи и 12 турци. От останалите около 80 българи, които продължили сражението с турците, се формирала чета начело с Върбан Пенов и Кръстьо Нешин. През нощта срещу 24 ноември четата се оттеглила към Балкана. През с. Мартиново (Влашко село) тя се прехвърлила от другата страна на Стара планина. Войводата й решил да се върне и заминал към с. Брусарци, кьдето бил заловен и после обесен от турците. Четата била отведена от Кръстьо Нешин и повечето от въстаниците, участници в нея, се спасили.

Лит.: Маринов, Д. Политически движения и въстания в Западна България (Видинско, Ломско, Белоградчишко и Берковско). (Принос за българската история). — СбНУ, т. 2, 1990, с. 82;
Цухлев, Д. История на града Видин и неговата област. С., 1932, 340—341.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов