Чети‎ > ‎

Въстаническа чета на кап. Дядо Никола

Предводителят на четата, Никола Филиповски, е роден в Русе или Силистра. Участник в Браилската чета на капитан Васил Вълков от 1841 г., дошъл в Търново през 1853 г. с цел да вдигне на въстание българите от Търновско и Северна България. Вероятно задачата му е била свързана с евентуалното преминаване през Дунава и заемането на България от руската армия през Кримската война. След оттеглянето на русите от Силистра и Добруджа и неуспешното за тях завършване на войната, Никола Филиповски, известен и като капитан Никола или дядо Никола, не се отказал от замисъла си. До лятото на 1856 г. той и сподвижниците му изградили въстанически ядра и групи в редица околни на Търново градове: Габрово, Дряново, Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна и в много села.
Планът за въстанието, предвидено за 15 август 1856 г., бил изработен с голям размах и надежди да се вдигне цяла Северна България, да се заемат крепостите по Дунава, Шумен, Плевен, Ловеч и пр. Наложило се обаче да се вземе решение въстанието да започне в края на юли 1856 г. На 28 юли (по други данни на 30 юли) обаче вместо очакваните много въстанически отряди на сборния пункт — Лясковския манастир — пристигнали малко въстаници. В очакване те да се увеличат, същият ден Никола Филиповски формирал въстаническа чета и я повел към Балкана. Четата преминала между селата Плаково и Хърлювци, после през с. Средни колиби, Еленско, покрай някои тревненски колиби и достигнала ливадите над с. Нова махала, Габровско. По пътя към нея се присъединявали още въстаници: от Тревненските колиби — 4—5 души, от Нова махала още 10—20 и пр. Към Габровския манастир тя вече наброявала над 140 човека, от които само 40 с оръжие, другите с брадви и коси.
Знамето й било трицветно — бяло, синьо и червено, с черен кръст в средата.
На 31 юли 1856 г. през м. Немски дол четата влязла в с. Нова махала, после преспала в м. Пищовите над Габровския манастир. На 1 август тя достигнала покрайнините на Габрово. Но тук била пресрещната от голяма турска потеря и насила мобилизирани над 300 българиста се върнала и поела по посока на с. Шипка, като минала покрай селата Пройновци, Стойковци и др. При това си движение четата имала няколко престрелки с турците. След убиването, раняването и залавянето на няколко четници тя се разпръснала. Войводата й сам достигнал до колибите Драганчета, после в колибите Дончовци, където бил убит на 3 август.

Издирени са следните участници в четата на Никола Филиповски:
1. Никола Филиповски (1790/1795—1801) — от Силистра или Русе. По професия шивач. Убит;
2. Йорго Н. Бояджиев (Бояджийски) — от Лясковец. Знаменосец на четата. Убит;
3. Семко Семков Суровичкин — роден в Търново. Посочван също за знаменосец на четата. После живял в Бесарабия, в Болград. Фелдшер;
4. Бойчо (Бончо) — от колибите Милевци, Тревненско;
5. Георги К. Николов — от Лясковец;
6. Георги Петров Чохаджиев (1834, Трявна — 1922, Русе). Участвал и в четата на Хаджи Ставри през 1862 г.;
7. Иван Стоянов Даскала — от Търново, убит;
8. Иван Търновски — от Търново;
9. Иван Чомаков — от с. Нова махала, Габровско, учител;
10. Илия Н. Слабаков — от Лясковец;
11. Илия Пеев — роден в Лясковец. Секретар на четата. Заловен и обесен от турците;
12. Йорго Хр. Николов;
13. Кънчо Кесариев — роден в Трявна, учител в Търново;
14. Поп Добри; 15. Маню Цанев (Цонев) — от Трявна;
16. Никола Бояджийски — от Лясковец, избягал във Влашко;
17. Никола Ц. (Н.?) Шутилов — от Лясковец;
18. Никола — от Елена;
19. Огнянович — секретар на търновския митрополит;
20. Петър Манолов — от Лясковец. Заловен, осъден, заточен, умрял в заточение;
21. Ради Колесов — роден в Ямбол. Учител. Заловен и осъден от турците;
22. Поп Стоян Брусев — от Лясковец. Избягал във Влашко;
23. Дядо Стоян — от Елена. Заловен, престоял 4—5 години в турските затвори;
24. Стоян Н. Мръцмустаков — роден в Горна Оряховица. Убит;
25. Стоян Камбуров (Камбура) — от с. Средни колиби или с. Яковци, Еленско;
26. Христо Иванов Топалов — от Лясковец.

Лит.: Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово и габровските въстания. Габрово, 1903,86—97;
Димитров, Г. Цит. съч., 174—178; Драганова, Т. 110 години от въстанието на капитан дядо Никола. 1856—1966. В. Търново, 1966, 5—19;
Кехайов, Хр. Н. Капитан дядо Никола или Никола Филиповски. (Въстанието през 1856 г.). Габрово, 1928, 8—29;
Кисимов, П. Три години в Бесарабия. — Бълг. сбирка, 9,1902, № 1, с. 19;
Москов, М. Дядовото Николаево или „капитан Николаевото“ въстание през 1856 г. — Ил. светлина, 35,1927, № 10—12,2—4;
Капитан Никола Филиповски. — Поборник-опълченец, 1,1898, № 4—6, 31—33;
епископ Драговитийски. Троянският манастир „Успение пресв. Богородици“. С., 1958, с. 123.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов


-----------------------------------------------------------------------------------------

Повече за въстанието с участието на четата на страницата "Въстание на Капитан Дядо Никола"

Информация за въстанието на Капитан Дядо Никола (капитан Никола Филиповски) можете да откриете на тази страница - линк

Информация за четниците при Капитан Дядо Никола (капитан Никола Филиповски) можете да откриете на страницата "Въстаническа чета на кап. Дядо Никола", както и на тази страница - линк

Статия "По славния път на четата на капитан дядо Никола" от Тихомир Танев (bulgarianhistory.org) - линк

Статията "210 години от рождението на смелия войвода" подготвена от Елена Колева и Ивелина Колева и публикувана в elika.blog.bg можете да прочетете от следната връзка - линк

-----------------------------------------------------------------------------------------