Тулчанската чета „Златна надежда“

Работата по съставянето й започнала още от края на 1866 г. Организирана била от Българския таен комитет в Тулча със съгласието и съдействието на Раковски. Четата нарекли „Златна надежда“. С нейното създаване обаче пряко се заел Стефан Караджа. Според плана начело на четата трябвало да застане Цонко Петранов от Котел, с помощник Жельо Хр. Чернев от с. Карапча, Ямболско. Предвиждало се в нея да бъдат включени 29 доброволци. Планирало се също през пролетта на 1867 г. четата да потегли за Балкана и там да се присъедини към четата на П. Хитов. Определените ръководители на „Златна надежда“ обаче още от Румъния потеглили с П. Хитов. Младежите от Тулча и други българи, преминали тук от Браила, трябвало сами да потеглят за Стара планина. Това станало малко след заминаването на Хитовата чета от Румъния.

С оглед на най-безопасното придвижване на четата през равнините на Добруджа било решено тя да се раздели на две групи (подчети, получети).
Първата група, състояща се от 12 души начело със секретаря на четата Сава А. Славчев, потеглила за Добрич между 21—28 април 1867 г. За този град предварително с 5 немски каруци било изпратено оръжието на четата. От Добрич движението трябвало да продължи за Делиормана. Двама от четниците — Христо Дряновски и Иван Цанков, били изпратени за Котленския балкан, за да установят връзка с П. Хитов. Един ден след първата, тръгнала и втората група четници — 8 човека. Очаквала се и трета група, която да тръгне от Бабадаг и да се включи в четата. Но поради закъснението на хората от Бабадаг, които също следвало да пристигнат там от Румъния, втората група, без да ги дочака, продължила пътя си по маршрута: Тулча—Бабадаг — с. Хаджилар—Добрич — с. Жеравна (в Котленския балкан). В Жеравна вече се събрала цялата чета, но с намален състав — 15 доброволци.
На 12 май се съединили с четата на П. Хитов в Стара планина над селата Глушник и Сотиря, Сливенско. От това място върнали с писмо до Г. Раковски в Румъния четника Иван Цанков. Докладвали му какво е извършено.

С присъединяването към четата на П. Хитов самостоятелното движение и задачата на Тулчанската чета били изпълнени.
От 12 май (втората група на Тулчанската чета пристигнала на 23 май) Тулчанската чета станала съставна част от тази на П. Хитов.

Участници в Тулчанската чета „Златна надежда“;

  1. Сава Ангелов Славчев — роден в Свищов. Секретар и фактически предводител на четата. После се включил в четата на П. Хитов и участвал и във Втората българска легия в Белград от 1867—1868 г.;
  2. Алекси Кундураджията;
  3. Атанас Ганчев Търновлията — от Търново.
  4. Васил Генов — роден 1835 г. в с. Баш кьой, Добруджа, Бабадагско. Овчар и земеделец.
  5. Велико (Илия?) Гайтанджията — от Стара Загора;
  6. Георги Тодоров — от с. Горно Александрово, Сливенско. Роден ок. 1827 г., жител на Тулча, каменар. Напуснал четата в Добрич;
  7. Хаджи Георги Тулчалията — роден 1840 г.;
  8. Димитър Влайков — роден 1842 г. в с. Карапелит, Добричко. Земеделец и кръчмар;
  9. Димитър Панайотов — роден 1841 г. в гр. Мангалия, Добруджа;
  10. Иван Бръников – от Казанлък, абаджия;
  11. Иван Велчев — от Русе, обущар. Заловен от турците. Има предположения, че е участвал и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г.;
  12. Иван… — от Тулча;
  13. Иван Цанков Дочев Телеграфчията — роден в с. Жеравна, Котленско. Участвал и в Първата — 1862 г., и във Втората — 1867—1868 г., българска легия в Белград;
  14. Илия Михайлов Черногореца — от Черна гора, Югославия. Каменар;
  15. Киро Абаджията;
  16. Кирчо Казанлъченина — роден в Казанлък, съдържател на кафене в Тулча;
  17. Мито (Димитър) Димитров — роден 1847 г. в Тулча;
  18. Николай Петров – роден 1847 г. в Тулча;
  19. Петър Тодоров — заловен от турците;
  20. Сава Абаджи — от Казанлък. Напуснал четата в Добрич;
  21. Спас Казанлъченина — от Казанлък, кафеджия в Тулча;
  22. Стоян Черногореца — от Черна гора, Югославия. Починал 1867 г.;
  23. Тома Стоянчов — роден в гр. Златоград, Смолянско. Жител на Тулча. Търговец и терзия;
  24. Христо Господинов — роден 1840 г. в с. Землен, Старозагорско. Терзия. Жител на с. Хаджилар, Добруджа;
  25. Христо Иванов — от с. Красен, Русенско. Роден 1819 г. Ханджия, жител на Бабадаг;
  26. Христо Петков Дряновски — роден 1838 г. в с. Ганчовец, Дряновско. Участвал във Втората българска легия в Белград, както и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Убит в сражение с турците като участник в последнта чета при с. Вишовград, Павликенско;
  27. Христо Кюркчията — родом от Габрово;
  28. …Гайтанджията — от Стара Загора;
  29. Четник с неизвестно име от Тулча, брат на Иван от Тулча.

Лит.: Бурмов, Ал. Цит. съч.;
Георгиев, Й. Цит. съч.;
Македонски, Хр. Н. Цит. съч., 215—216;
Миятев, П. Един турски документ за комитетско движение в Северна Добруджа през 1867—1868 г. — ИИБИ, 1951, № 3—4, с. 383;
Симидов, Ф. Цит. съч., с. 252, 408;
Тонев, В. Добруджа през Възраждането. С, 1973,217—222;
Цанков, Ив. Спомен от миналото. С., 1917, 13-14

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов