Чети‎ > ‎

Търновска въстаническа чета на Хаджи Ставри

И тази чета е свързана с опита за вдигане общонародно българско въстание през 1862 г., като съставна част на плана на Раковски за освобождението на България от турско робство. Организатор на несполучилото въстание в Търновско и войвода на четата след въстанието бил Хаджи Ставри Койнов от Сливен, един от неколцината пратеници на Раковски след създаването на Първата българска легия, със задача да вдигнат народа ни на въстание. Въпреки неуспеха на въстанието в Търновския край, Хаджи Ставри все пак можал да организира чета от 100 (по някои сведения — 150) въстаници, с която потеглил към Балкана. Вярата, че българите ще подкрепат въстаническото начинание, държала докрай войводата на четата.
Със знаме, ушито от Панайот Балъков от с. Арбанаси, четата потеглила от гората до Лясковския манастир на 15 юли 1862 г. Целта й била да стигне до вр. Бузлуджа или вр. Бедек на Стара планина като сборни пунктове за въстаническите сили от Търново, Габрово, Дряново, Трявна и Южна България. Поради лошото време и силния дъжд четата била принудена да спре в Кьпиновския манастир, където останала 3 дни. Тук към нея се присъединили още десетина въстаници от различни селища, водени от Салчо, пъдар на манастира. Но, пресрещната от турски войскови отряд от 600 души и над 400 башибозуци, четата била принудена да се сражава с тях в горите около манастира. Тя била разбита окончателно в м. Седлото между Трявна и Габрово. Участниците в нея се разпилели: 38 души били заловени от турците, от които осъдили 10 човека на вечно заточение, а други 16 души — по на 15 години затвор. От осъдените 11 въстаници починали по затворите. Неколцина били убити в сраженията. Трети се укрили из горите и по селата. Между спасилите се бил и Хаджи Ставри Койнов — войводата на четата.

Установени са имената на следните участници в Търновската чета:
1. Хаджи Ставри Койнов (ок. 1820 — неизв.) — войвода на четата. Роден в Сливен. Участвал като офицер, командир на българска доброволческа рота през Кримската война;
2. Тодор Параскевов (Парашкевов, Парасков) Бочоглу — от Горна Оряховица. Подвойвода и знаменосец на четата. Роден 1833 г. Избягал в Румъния. Часовникар. След Освобождението живял в Русе;
3. Ангел Тодоров — от Г. Оряховица. Търговец. Спасил се в Румъния, живял в Галац;
4. Ангел Хаджинедялков (Сарънедялков) — от Търново. Осъден, починал в Цариградския затвор;
5. Анастас Папазов — от с. Арбанаси. Осъден, заточен в Диар Бекир. Избягал в Атина — Гърция. Починал около 1868 г,;
6. Андрей П. Медникаров — от Търново. Починал след 1896 г.;
7. Атанас Иванов — от Търново;
8. Атанас (Танас) Папукчията (Кундураджията) — от Търново. Осъден, починал в Цариградския затвор;
9. Атанас Фурнаджията — роден в Казанлък. Осъден, починал като заточеник в Кютая, Мала Азия;
10. Ботю Николов — от Търново;
11. Васил Игнатов — от Търново. Осъден, умрял като заточеник в Кютая, Мала Азия;
12. Васил Недялков — роден в с. Беброво, Еленско. Търговец. Избягал и се установил в Черна вода, Добруджа;
13. Велко Григоров Дърводелеца — от Русе. Осъден, заточен в Диар Бекир, освободен през 1869 г.;
14. Георги Мартинов — от Търново. След Освобождението жител на Русе;
15. Георги Маждраков — от Търново;
16. Георги С. Доброджалиев — от Търново, роден 1837 г. Кафеджия. Избягал в Гюргево, Румъния. След Освобождението живял в Свищов и Русе;
17. Георги Христов Казаски (Казас Христов) — от Търново. Един от главните дейци на въстанието. След разбиването на четата избягал в Румъния. Осъден задочно от турската власт; 18. Георги Хаджипетров Петкович (Чохаджията, Петрович) (1833—1922). Роден в Трявна. Участвал и във въстанието на дядо Никола от 1856 г. Избягал в Румъния, живял там в Гюргево и Букурещ. Член на БТЦК в Букурещ. След Освобождението жител на Русе;
19. Димитър Георгиев — от Търново;
20. Димитър П. Стоянов — роден в с. Жеравна, Котленско. Заловен в Габровския балкан. Не е известна съдбата му;
21. Димитър Симидов — от Търново;
22. Димитър Смилов — от Търново;
23. Димо Радков — от Трявна, роден 1835 г. Участвал и във въстанието на дядо Никола от 1856 г. След Освобождението жител на Русе;
24. Димо Рогев — роден в Лясковец. Осъден, избягал от Цариградския затвор в Браила. Починал ок. 1865 г.;
25. Поп Добри Добрев — от Лясковец. Осъден, прекарал няколко години в заточение;
26. Дончо Иванов Кафеджията — от Търново, роден 1839 г. Осъден на 15 години заточение в Диар Бекир;
27. Иван Белбера - от Елена;
28. Иван Николов Панталонджията — роден в Троян. Осъден, починал като заточеник в Диар Бекир в 1866 г.;
29. Иван Стоянов Комитата — роден 1836 г. в с. Русия, Дряновско. Осъден на 15 години, прекарал 8 години на заточение в Мала Азия. Починал през 1906 г. в Русе;
30. Иван Рачев — от Габрово;
31. Иваникия Величков — от Търново. Осъден, умрял като заточеник в Диар Бекир през 1865 г.;
32. Иванчо Кундураджията — от Търново. Осъден, починал като заточеник в Кютая, Мала Азия;
33. Иларион Хаджипетров Хайверков — от Търново (1841—1868). Член на комитета за подготовката на въстанието. Осъден, загинал в Цариградския затвор или в Диар Бекир;
34. Илия Хаджинедялков (Сарънедялков) — от Търново. Осъден, починал в Цариград;
35. Хаджи Йоасаф (Йосиф) Иваников — роден в Арбанаси, игумен на Лясковския манастир. Осъден, починал в Цариградския затвор;
36. Йордан (Юрдан) Йорданов Инджето — от Търново;
37. К. Миланкин — от Търново;
38. Колю Кундураджията — от Търново. Осъден, починал като заточеник в Кютая, Мала Азия;
39. Коста Кундураджията — от Търново. Избягал в Румъния. Осъден;
40. Коста Тютюнджията — от Търново;
41. Костаки... — от Пазарджик. Заловен в Габровския балкан. Не е известна съдбата му;
42. Край Кочо (Край Бенчо) — роден в Търново. Осъден, починал като заточеник в Кютая;
43. Кънчо Димитров — от Търново;
44. ... Колев — от Търново. Осъден, хвърлен в Цариградския затвор;
45. Михаил Станев Мюхлето — от Търново. Търговец;
46. Марин Хаджинедялков — от Търново. Осъден, починал в Цариградския затвор;
47. Н. Българов — от Търново. След Освобождението живял в Русе;
48. Неделчо... — неизвестно откъде е. Осъден;
49. Никола (Николай) Кинтишев (1834—1876). Роден в Търново. Осъден, избягал в Сърбия;
50. Павли Тютюнджията — от Търново. Осъден, починал като заточеник в Кютая;
51. Панайот Николов Балъков (Балъковчето) — роден 1843 г. в Г. Оряховица (някъде посочено с. Арбанаси). Шивач. Осъден на доживотно заточение, починал като заточеник в Диар Бекир;
52. Петко Марков —от Елена;
53. Хаджи Петър Атанасов Муткуров (1839—1867). Роден в Търново. Осъден на 15 години, умрял в Цариградския затвор;
54. Хаджи Петър Пеев — роден в Карлово. Избягал в Румъния. След Освобождението починал в родния си град;
55. Петър Недев Йорданов Инджето (1843—1876). От Търново. Избягал в Румъния, осъден задочно от турския съд. Убит в Балкана 1876 г. като участник в четата на Хр. Ботев;
56. Петър Рачов — от Търново. Избягал в Румъния, осъден задочно;
57. Петър Симеонов — от Търново. Осъден, умрял в затвора в Цариград;
58. Плакида Икономов — от Търново, роден 1832 г. Часовникар и търговец. Избягал в Румъния, в Гюргево. След Освобождението жител на Русе, починал след 1901 г.;
59. Пенчо Раданов — от Дряново — роден 1822 г. Търговец. Участвал и в Дядо Николовото търновско въстание от 1856 г. След Освобождението
живял в Русе;
60. Пано Н. Семерджиев — от Търново. Баща на революционера Иван П. Семерджиев. Укрил се, след Освобождението живял в Русе;
61. Пею Заралията (Кундураджията). Роден в Стара Загора. Член на въстаническия комитет. Осъден на заточение;
62. Петър ... — от Пловдив. Заловен в Габровския балкан, не е известна съдбата му;
63. Рачо Бакалина — роден в Дряново. Избягал в Румъния. Осъден от турския съд;
64. Салчо ... — възможно от Копривщица. Пъдар на Капиновския манастир;
65. Стефан Димитров Иванов — от Търново (1840 — след 1908). Обущар. Осъден на 16 години заточение, изпратен в Кютая;
66. Симеон Димитров Кундураджията (1832—1898). Роден в Търново. Изпратен от Раковски като участник в Първата българска легия в помощ при организирането на въстанието. Осъден, починал в крепостта Кютая;
68. Стефан Маждраков — от Търново. Осъден, оставен под поръчителство в Цариград;
69. Стоян Атанасов Кафеджията — от Русе. Осъден, заточен в Диар Бекир, прекарал там до 1869 г.;
70. Стоян Неделчев — от Пазарджик. Заловен от турците в Габровския балкан, не е известна съдбата му;
71. Стат Димчов — от Търново, вуйчо на писателя Стоян Михайловски. Осъден на 15 години, лежал в затвора. Починал след 1898 г.;
72. Поп Стефан ... — от Дряновско. Заточен в Диар Бекир;
73. Стефан Георгиев — от Търново;
74. Стоян Камбуров — от Елена;
75. Стоян Чавдаря — от Елена;
76. Теодосий Денкович — от Дряново;
77. Теодосий Иваников, роден в с. Арбанаси. Монах в Лясковския манастир, брат на игумена. Осъден и заточен от турската власт. Починал в Преображенския манастир до Търново през 1886 г.;
78. Тодор Попиванов (Попов) — от Търново. Спасил се в Румъния. Осъден задочно. След Освобождението живял в Русе, починал след 1898 г.;
79. Тончо Мутевски — роден в Троян. Учител, книжовник. След Освобождението жител на Нова Загора, където работил като адвокат, избиран за народен представител;
80. Точо (Гичо) Бакърджията — роден в Стара Загора. Осъден. Починал като заточеник в Диар Бекир;
81. Трифон Момчов Казаса — от Търново. Осъден, починал в Цариградския затвор;
82. Поп Харитон ... — монах в Лясковския манастир. Осъден, заточен;
83. Христоки Хаджиниколов Кикеров (1830—1901). Роден в Търново, починал в Лом. Търговец. Предводител на чета през 1856 г. След Освобождението — чиновник в руското параходно дружество в Лом;
84. Христо Вълков — от Котел. Заловен в Габровския балкан. Не е известна съдбата му;
85. Янаки Наумов — роден в Елена;
86. Янко (Дели Янко) Андронов — роден в Г. Оряховица. Избягал в Румъния. След Освобождението — жител на Русе;
87. Янко Боянов — роден 1848 г. в Г. Оряховица. Избягал в Румъния.Участвал в четата на Хр. Ботев през 1876 г.;
88. Михаил Коевцалията — роден в с. Коевци, Севлиевско.

Лит.: Димитров, Г. Княжество България, ч, 2,202—204;
Капитанов, Хр. Едно малко известно въстание. 100 години от Хаджиставревото въстание в Търновско. — Нар. армия, № 4272, 24 юни 1962;
Минев, Д. Град Лясковец. Минало, сегашно състояние и дейци. Варна, 1944, 65-66;
Mосков, М. Исторически бележки за въстанието от 1862 г. по разказ на Янко Боянов. — Венец, 5, № 4, 1 ян. 1891, 7—8;
Юрдан Юрданов Инджето (другар на Хр. Ботев по оръжие). В. Търново, 1929,10—12;
Табаков, С. Опит за история на гр. Сливен. Т. 2. С., 1924,174—176;
Тонев. Няколко документа за въстанията в Търновския край през 1862 и 1876 г. — Изв. на Окр. истор. музей. В. Търново, 1972, № 5,215—219;
Цонев, Зв. Хаджи Ставревото въстание в 1862 г. — Родолюбие, 3, № 2,15 ян. 1936,11-12;
Български алманах за 1902/3 г. С., 1903,938-941;
БИА, п.д. 122 б.п,;
ОДА - Русе, ф. 25 к, on. 1;
ЦЦИА, ф, 173, а.е. 388.
 
източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов