Чети‎ > ‎

Шуменска въстаническа чета

Организирал я местният революционен комитет в Шумен във връзка с реализирането на плана за обявяване на българско народно въстание през септември 1875 г. Предвождал я Атанас Стойков, председател на Шуменския революционен комитет. Ядрото на четата тръгнало от Шумен, но нейният сборен пункт бил до с. Драгоево, Шуменско. Броят на четниците достигнал 30 души. От Драгоево тя се отправила за Котленския балкан с цел там да се съедини с проектираната сливенска чета. С развято знаме с 15—16 четници (останалите се загубили) четата достигнала до вр. Злостен в Котленския балкан. Щом се разбрало, че няма други чети в Балкана обаче, Шуменската чета се разформирала, а нейните участници се разпръснали. Във връзка със създаването и движението на четата турската власт арестувала и разследвала над 200 българи. Осем човека били осъдени на вечно заточение в Мосул, Мала Азия.
Знаят се имената на следните участници в Шуменската въстаническа чета:
1 .Атанас Стойков Ковачев — 28-годишен, роден в Шумен. Председател на местния революционен комитет в града. Терзия. Осъден на доживотно заточение;
2. Андрей Хаджиилиев — роден в 1856 г. в Шумен. Търговец;
3. Атанас Жечев Преславски — 28-годишен. Роден в Преслав, жител на Шумен. Бояджия. Осъден на доживотно заточение;
4. Васил Стоянов Далаков — роден 1850 г. в Шумен. Обущар (кундурджия). Осъден на вечно заточение;
5. Георги Добрев Бошнаков — 25-годишен, от Шумен, кожухар;
6. Георги Ников (Петков) Арнаудов — 32-годишен. Родом от с. Върбица, Преславско. Абаджия. Осъден на вечно заточение;
7. Георги Цезар Байчев — 25-годишен. Роден в Шумен, терзия в с. Мокреш, Шуменско;
8. Георги (Герчо) Йорданов. Завеждал снабдяването с оръжие на четата. От Шумен;
9. Драган Стоянов — от Шумен. Член на местния революционен комитет. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война;
10. Жеко Атанасов;
11. Захарий Андреев Чолаков — 18-годишен, от Шумен. Бакалин;
12. Злати Вълчев Ченгелски — 25-годишен. Роден в с. Дивдядово, Шуменско. Терзия и сърмаджия. Осъден на доживотно заточение;
13. Иван ... — чирак в Шумен;
14. Иван Дяков — от Шумен, 21-годишен, шивач;
15. Иванчо Стефов — от Шумен, 21-годишен, терзия;
16. Малчо Христов — от Шумен. Сърмаджия. Майка му — Петя Христова — ушила знамето на четата;
17. Никола Молдованчето;
18. Панчо Костов Прациков — роден около 1850 г. в гр. Велес. Хлебар. Преди това под името „Чолака“ бил войвода на малка хайдушка дружина. Жител на Шумен;
19. Панайот Д. Коларов — от Шумен. Шивач;
20. Панайот Хаджипантелеев — от Шумен;
21. Панайот Петков — от Шумен;
22. Петър... — калфа в Шумен;
23. Петър ... — от с, Долапите, Русенско. Работник в Шумен;
24. Рафаил Герчев Мощев — 19-годишен, от Шумен, бакалин. Осъден на вечно заточение;
25. Савулаки Петров — 27-годишен, от Шумен, кундурджия. Осъден на вечно заточение, починал в Мосул, Мала Азия през 1876 г.;
26. Стефан Герчев — 20-годишен, от Шумен, кюркчия;
27. Стефан Мишков (Митков) — кожухарски работник в Шумен;
28. Тодор Минков Косев - 21-годишен. Роден в Русе, жител на Шумен. Учител, после кундурджия. Осъден на вечно заточение;
29. Цеко Стоянов — вероятно от Шумен, бъчвар.

Лит.: Недков, Б. Турски документи за въстанието в Шумен през септември 1875 г. — Изв. Нар. библ. за 1956 г. С., 1958,231—258;
Джумалиев, Г. Град Шумен и шуменци в революционните борби преди Освобождението. — В: Шумен—Коларовград. Т. 1, 1960, 78—97;
Пенков, М. Турски архивни документи за шуменската въстаническа чета през 1875 г. — ВИС, 1978, № 3, 101-104.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов