Чети‎ > ‎

Старозагорска въстаническа чета

Според плана на подготвяното за септември народно въстание в Старозагорския край в околностите на Стара Загора трябвало да се съберат въстанически части от града и от други селища на окръжието. Но поради недостатъци в организацията и по други причини очакваните въстанически групи и чети не дошли навреме или изобщо не се явили на сборния пункт. Тогава старозагорските въстаници, предвождани от Георги Икономов от Сливен, на 16 септември 1875 г. излезли от Ст. Загора като самостоятелна въстаническа чета с цел да отидат на Балкана. Четата прегазила р. Видечка и се отправила към височините Чадър могила, за да премине после през с. Нова махала и Гурково, Казанлъшко, и да навлезе в Стара планина. Но по пътя за с. Елхово-Гурково част от четниците напуснали четата и се върнали в града, а останалите продължили пътя си. На 18 септември четата влязла в с. Елхово (дн. с. Милево) и през р. Тунджа поела към Гурково. След два дни, на 20 септември 1875 г. тя вече достигнала и пресякла билото на Балкана между с. Гурково и с. Дрента, Еленско. Тук се установила в м. Татарската пътека, но не след дълго отново се върнала към р. Тунджа, където се разтурила.

В Старозагорската въстаническа чета участвали:
1. Георги Икономов (1846—1876) — роден в Сливен. Войвода на четата. Един от ръководителите на Старозагорското въстание от 1875 г., а през 1876 г. на Априлското въстание в Панагюрище. Убит в р. Янтра, край гр. Бяла след Априлското въстание;
2. Койчо Георгиев — от Стара Загора. Знаменосец на четата. Член на Старозагорския революционен комитет. Служител в Барон-Хиршовата железница, в гр. Марица. Заловен от турците, прекарал дълго време в одринския затвор;
3. Атанас Г. Карпузов;
4. Атанас Бойчев;
5. Бойчо Атанасов — от Ст. Загора. Заловен, лежал в Одринския затвор;
6. Васил Манолов;
7. Георги Апостолов - от Ст. Загора. Спасил се, избягал в Румъния. На следната 1876 г. се включил в четата на Хр. Ботев и бил убит към с. Лютиброд, Врачанско;
8. Георги Жеков — от Ст. Загора. Загинал в сражение с турците при с. Елхово;
9. Георги Иванов Кюмюрев — от Ст. Загора. След Освобождението бил околийски началник;
10. Георги Стоев;
11. Димитър Момчилов;
12. Захарий Стоянов (1850- 1889) — роден в с. Медвен, Котленско. Революционен апостол през 1875 и 1876 г. Участвал и в Априлското въстание от 1876 г. След Освобождението — деец за Съединението през 1885 г. Писател, журналист, народен представител и председател на Народното събрание;
13. Иван Борията;
14. Иван Иванов;
15. Кольо Петков;
16. Кольо Райнов — от Ст. Загора, роден ок. 1815 г. Обесен от турците в Пловдив;
17. Марко Иванов.
18. Михаил Жеков — роден през 1846 г. в Ст. Загора, бакалин. Загинал в сражение с турците в с. Елхово;
19. Никола Станчев;
20. Петко Стоянов Пояса — от Ст. Загора;
21. Радука Колев Райнов — от Ст. Загора, син на Кольо Райнов;
22. Руси Аргоолу—Клепалото — от Ст. Загора. Заловен от турците и обесен в Пазарджик;
23. Стефан Стамболов — от Търново (1850—1895) — революционен деец, член на БРЦК. След Освобождението народен представител, министър-председател. Убит 1895 г.;
24. Стойчо Петков — от Ст. Загора. Служител в Барон-Хиршовата железница. Прекарал няколко месеца в Одринския затвор;
25. Христо (Христаки) Генчев — от Ст. Загора.

Лит.: Стоянов, 3. Записки по българските въстания. 3. изд. С., 1942, 111—146;
Страшимиров, Д. Т. История на Априлското въстания. Т. 1. Пловдив, 1907, 194—198, 202.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов