Чети‎ > ‎

Руско-българска бригада

Руско-българската бригада е едно от най-големите формирования на българските доброволци преди Освобождението. Решението за създаването й било взето към средата на юли 1876 г. от сръбското военно командване, по предложение на руския генерал Черняев. Но изграждането на бригадата станало между 16—30 август с.г. Опитът и доброто представяне във войната на много български доброволчески чети с няколко хиляди доброволци, храбри и самоотвержени мъже, показал, че може да се разчита на тях. Същевременно военните действия изисквали специална военна подготовка и принцип на организация на доброволците като военни поделения.
Под напора на турските войски обаче не останало време за такава подготовка. Наложило се веднага след формирането на бригадата (в 7 батальона) тя да бъде хвърлена в бой под ръководството на руски офицери, между които и много българи на руска служба. Батальоните имали следните наименования и командири:
I батальон, наричан и „руско-черногорски“, с командир майор Миних;
II батальон — командир капитан (произведен в майор) Райчо Николов;
III батальон „Генерал Черняев“, с командир майор Чиляев;
IV батальон „руско-арнаутски“, с командир майор Гостинов;
V батальон;
VI батальон;
VII батальон „Княгиня Наталия“.
Руско-българската бригада включвала около 10 000 души, от които повече от 5000 българи доброволци. Бригадата водила упорити боеве през септември и октомври, до известна степен и през ноември. В историята на сръбско- турската война от 1876 г. боевете при Гредетин, Джунис, Кревет и на други места се сочат като едни от най-ожесточените в цялата история на Сърбия. В тези боеве Руско-българската бригада проявила голяма храброст. В боевете загинали стотици български доброволци, чиито имена и гробове са останали неизвестни и досега. Освен в Руско-българската бригада, по време на нейното съществуване и съпротива срещу турските войски, в сръбската армия се биели още 6000 български доброволци. 4500 в Дринската сръбска армия и 1500 в Алексинац. Български роти и чети като самостоятелни войскови поделения имало и Черноречката сръбска бригада и в други сръбски войскови части.
Въпреки че не разполагаме със сръбската военна документация от онова време, са издирени имената на следните български доброволци, участници в Руско-българската бригада, по батальони:
I батальон:
1. Подпоручик Михаил Ив. Тепавски — от Плевен. Командир на рота в батальона. Бил предводител и на самостоятелна чета през Сръбско-турската война. След Освобождението офицер в българската армия;
2. Александър Гаврилов — от с. Долна Оряховица, Горнооряховско. Роден в 1838 г. Ранен в сраженията;
3. Господин Иванов — от Тулча. Участвал и в Освободителната руско-турска война, XIV дивизия. След Освобождението бил окръжен управител на Видин;
4. Димитър Величков — от с. Виноград, Горнооряховско, роден в 1844 г.;
5. Марко Иванов — от с. Ветринци, Търновско, роден в 1852 г. След Освобождението жител на с. Шемшево, Търновско;
6. Найден Тодоров — от Берковица;
7. Хаджи Ранко Ганчев — от Шумен;
8. Стефан Костов — от Казанлък, роден в 1852 г. Участвал и в Българското опълчение, II дружина;
9. Стоян Димитров — от с. Сушица, Търновско, роден в 1852 г.;
10. Христо Стоянов Шукюров — от с. Катраница, Кюстендилско. После бил и в Българското опълчение, VI дружина;
11. Цвятко Цонков — от с. Мирково, Пирдопско, роден в 1846 г.

II    батальон:
1. Майор Райчо Николов — командир на батальона, предводител и на самостоятелна чета през същата война. След Освобождението офицер в българската армия. Убит в 1885 г.;
2. Аврам Иванов Гуджев — подпоручик, командир на рота. След Освобождението офицер в българската армия;
3. Капитан Божидаров — командир на рота;
4. Ангел Папанинов — командир на взвод;
5. Александър Каназирски — от Болград. Ранен тежко в битките. Награден с орден за храброст;
6. Александър Пантелеев — от Свищов. Бил и в четата на Филип Тотьо и в VII батальон;
7. Андон Василев Бошнаков — от Шумен, после в Българското опълчение, II дружина;
8. Аргир Георгиев — от Пазарджик. Участвал и в четата на кап. Филипович Зандрик;
9. Атанас Димитров, I рота. Награден с орден за храброст;
10. Атанас Недялков — от Копривщица, роден в 1852 г. После участвал и в Българското опълчение, II дружина и в Сръбско- българската война;
11. Благой Георгиев Призренлията — от с. Виноградец, Пазарджишко (1845—1923). Бил и в четата на П. Хитов, а после в III батальон и в Българското опълчение;
12. Богдан Стоянов — от Пазарджик. Бил и в четата на Филипович Зандрик;
13. Божил Василев — от Сливен. Участвал и в четите на Ф. Тотьо и Сидер Грънчаров през същата война;
14. Ботьо Атанасов Драганчовски (1844—1932) — от с. Ганчовец, Дряновско. Бил и в четата на Ф. Тотьо;
15. Васил Генчов;
16. Васил Христов;
17. Велико Василев — IV рота. Награден с орден за храброст;
18. Вучко Георгиев — от София. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
19. Вълю (Велю) Стоянов — от с. Лесидрен, Ловешко;
20. Щабс-капитан Белюков — ротен командир, руснак;
21. Портупуй — юнкер Возницин, взводен командир;
22. Гаврил Цонков Колев — от Копривщица;
23. Георги Вельов Райков — от с. Торос (Лазар Станево), Луковитско (1846—1907);
24. Георги (Дели Георги) Димитров Делидимов — от с. Дунавски колиби, Бунархисарско. Роден в 1833 г. Участвал и в черногорско-турската война от 1875 г., в четата на П. Хитов и в Българското опълчение, III дружина;
25. Георги Костандинов — от Пазарджик. Бил и в четата на кап. Филипович Зандрик;
26. Георги Сарафов — от Търново (1848—1915). Лекар в батальона. След Освобождението бил военен лекар, кмет на София, избиран за народен представител;
27. Георги Стефанов Захариев — от Пазарджик. Участвал и в четите на П. Хитов, Ф. Тотьо и в Българското опълчение, II дружина;
28. Дамян Петров Дамянов — от с. Кнежа, Белослатинско. Бил и в четата на П. Хитов;
29. Димитър Велинов — от Кюстендил, роден в 1842 г.;
30. Димитър  Георгиев — от с. Мирково, Пирдопско. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
31. Димитър Георгиев — 23-годишен, после в Българското опълчение, III дружина;
32. Димитър Господинов;
33. Д. (Димитър?) Руссов — бил и в четата на П. Хитов;
34. Хаджи Димитър Рашев — от Русе. Участвал и в четата на П. Хитов;
35. Димитър Ненов — от с. Равнище, Тетевенско. Участвал и в четата на Ф. Тотьо;
36. Дионисий Морозовский — русин, I рота;
37. Евгений Иванов — русин, I рота. Награден с орден за храброст;
38. Евсей Аксенов — русин, I рота. Награден с орден за храброст;
39. Иванчо Георгиев — от Бабадаг, Тулчанско, роден в 1854 г. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
40. Иван Данчов — от с. Мирково, Пирдопско, роден в 1857 г. Бил и в четата на Никола Живков;
41. Поручик Иван Дякович — от Болград (роден в Шумен), взводен командир;
42. Иван Кузманов (Кузмов) Куртов — от Панагюрище (1848—1924). Участвал и в четата на Филипович Зандрик, в Българското опълчение, III дружина, и в Тракийската доброволческа дружина и в сръбско-българската война от 1885 г.;
43. Иван Петров Попов — от с. Лик, Врачанско. След Освобождението жител на Оряхово. Участвал и в Първата и във Втората българска легия и в четата на Ф. Тотьо в същата война;
44. Илия Живков — стрелкова рота. Награден с орден за храброст;
45. Илия Христов — от Видин;
46. Иван Тошов — знаменосец на III рота. Награден с орден за храброст;
47. Константин Н. Капанов — бил и във Втората българска легия и в Българското опълчение, VI дружина;
48. Константин Николов — от София. После бил и в Българското опълчение, V дружина;
49. Кълю П. Атанасов — от Тетевен. Бил и в четата на Хр. Македонски преди бригадата;
50. Лазар Василев Лазаров — от с. Чомаковци, Белослатинско. Участвал и в четата на П. Хитов;
51. Лазар Вучкевич — сърбин, стрелкова рота. Награден с орден за храброст;
52. Лазар Стоянов — от с. Боснек, Самоковско. Награден с орден за храброст;
53. Лечо Найденов — от Тетевен. Убит;
54. Лука Гарчев — после бил и в Българското опълчение, IV дружина;
55. Лука Филипов Узунов — от Панагюрище;
56. М. (Марин? Михаил?) Андреев — от Сопот, роден в 1859 г., починал в 1916 г. След Освобождението офицер в българската армия, генерал майор;
57. Марин Димитров Казака — от Шумен. После бил и в Българското опълчение, III дружина;
58. Марин Добрев — от с. Торос, Луковитско;
59. Марин Урманов Цеков — от Тетевен (1846—1916). След Освобождението жител на с. Драгана, Ловешко. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
60. Матей Андреев — 20-годишен, ветеринарен фелдшер. После бил и в Българкото опълчение, I дружина;
61. Мирчо Дачков Вутев — от с. Гложене, Тетевенско. Бил и в четата на Ф. Тотьо;
62. Михаил Георгиев Казначея — от Тетевен, роден в 1858 г. После прехвърлен в IV батальон на бригадата. Участвал и в Българското опълчение, III дружина;
63. Найден Дойчинов — от с. Торос, В Луковитско;
64. Д-р Никола Атанасович — от Търново. Лекар на батальона;
65. Никола Ангелов — от Кюстендил, роден в 1842 г. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
66. Никола Генов — от Кюстендил, роден в 1846 г.;
67, Никола Димитров — от с. Коркина, Дупнишко;
68. Никола Дончев Маджаров — 28-годишен. Бил и в Българското опълчение, V дружина;
69. Нанко Цочев Нанков — от с. Старо Железаре, Пловдивско. Роден в 1854 г. После прехвърлен в III батальон. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
70. Нешо Хаджидимитров Хаджистанчев Световидов — от Калофер. Роден в 1853 г. Учител. Бил и в четата на Ф. Тотьо. После участвал и в Българското опълчение, V дружина, и като доброволец в сръбско-българската война от 1885 г.;
71. В Никола Хаджихристов — от Дупница. Участвал и в Българското опълчение —  сводна бригада;
72. Павел Хаджибонев Младенов — от София. После бил и в Българското опълчение, V дружина;
73. Петко Найденов Радомиров — от Копривщица;
74. Петър Вълков (Велков) — IV рота. Награден с орден за храброст;
75. Петър Драганов;
76. Петър Стойков;
77. Петър Стоянов Згурев — В участвал и в Българското опълчение, II дружина;
78. Райко Генов — от с. Бъркан, Плевенско;
79. Симеон Минчев Жечев Салабашев — от Сливен. След бригадата участвал в Българското опълчение, I дружина;
80. Капитан Симо Соколов — от с. Грознатовци, Трънско. Командир на рота в батальона. Преди това предводител на самостоятелна чета;
81. Стойко Радков Ханджиев — от  с. Голяма Желязна, Троянско. Бил и в четата на Филип Тотьо;
82. Стефан П. Константинов — от с. Батулци, Тетевенско. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
83. Ст. (Стефан?) Мускуров — от Търново. Бил и в четата на П. Хитов;
84. Стоян Тодоров — от с. Гложене, Тетевенско. Участвал и в четатана Ф. Тотьо;
85. Стоян Трайстаров (1831—1915) — от с. Ново село, Видинско. Преди бригадата бил в четата на П. Хитов;
86. Терентий Филипович — IV I рота, русин. Награден с орден за храброст;
87. Тодор Кръстев Добрилов — от Враца. Участвал и в четата на П. Хитов, на кап. Райчо, а после и в Българското опълчение;
88. Тодор Мирчов (Марчов) — стрелкова рота. Награден с орден за храброст;
89. Тодор Хаджиоглу (Хаджиев) — IV рота. Награден с орден за храброст;
90. Филип Хаджикузманов. После се включил и в Българското опълчение, VI дружина;
91. Христо Богданов Иванов — от с. Раданци, Тетевенско, роден в 1837 г. След Освобождението жител на Бургас. Участвал и в Българското опълчение и в Сръбско-българската война;
92. Христо Иванов Брадата (1839—1924) — от Търново. Живял и в Браила, а след Освобождението — в Габрово. Участвал и в четата на Лазар Костов и във II търновска доброволческа дружина в Сръбско-българската война;
93. Христо Младенов. После се включил в Българското опълчение, I дружина;
94. Стефан Иванов Стойков Чореев (1855—1930) — от Калофер. Участвал и в четата на Филипович — Зандрик, после и в IV батальон, а през 1885 г. в Македонски партизански батальон;
95. Христо Стоянов Врачански — от Враца. Бил и в четата на Ф. Тотьо. След Освобождението жител на Оряхово;
96. Христо Ценов Банков — от Враца. Бил и в четата на П. Хитов. След Освобождението жител на Оряхово;
97. Юрдан Спиридонов — от Пазарджик. Участвал и в четата на Филипо- вич Зандрик;
98. Янко Димитров — III рота. Награден с орден за храброст; 99. ЯНКО Трайков Софиянеца — от София. Участвал и в Българското опълчение, V дружина.

III    батальон:
1. Майор Чиляев — руски офицер. Командир на батальона. Командвал и дружина в Българското опълчение през Освободителната война;
2. Алекси Нацев Лазаров — от с. Церово, Софийско;
3. Андрей Георгиев от Австрия;
4. Андрей Кралюв (Кралев, Крамов?) — награден с орден за храброст;
5. Атанас Енев — от Велес. Участвал и в Българското опълчение, II дружина, и в Сръбско-българската война;
6. Атанас Стоянов — от Пазарджик. После бил и в Българското опълчение, V дружина;
7. Благой Георгиев — от с. Виноградец, Пазарджишко. Преди бригадата участвал в четата на П. Хитов, а после в Бъл-гарското опълчение;
8. Васил Георгиев — от София, починал в 1886 г. Бил и в I дружина на Българското опълчение;
9. Васил Драганов — от Котел (1851- 1912). След Освобождението живял в с. Василево, Балчишко. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
10. Васил Мирчев Петров (1849—1920) — от Горна Оряховица. След Освобождението жител на с. Стражица, Горнооря- ховско. Участвал и в Българското опълчение, II дружина;
11. Васил Стефанов Йотов — от Тетевен. Бил и в четата на Тодор Велков, а после в Българското опълчение, I дружина;
12. Ганьо Желев — от с. Съединение, Чирпанско, роден в 1843 г. Бил и в Българското опълчение, V дружина. След Освобождението жител на с. Малко Дряново, Чирпанско;
13. Величко Николов Самарджиев - от Кюстендил. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
14. Генко Цанков Генков — от Калофер, роден в 1831 г. След Освобождението жител на Троян. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
15. Георги Иванов — от с. Буново, Пирдопско. Бил и в Българското опълчение, II дружина;
16. Георги Костадинов Тасов — от Пазарджик. Участвал и в Българското опълчение, II дружина и в Сръбско-българската война;
17. Георги Николов — от с. Ичера, Котленско, роден в 1855 г. След Освобождението жител на Ямбол. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
18. Георги Петров — от Пирот, роден в 1856 г. След Освобождението жител на Пловдив. Участвал и в Българското опълчение, V дружина;
19. Георги Ст. Коджабашев — от Пана-гюрище, роден в 1851 г. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
20. Георги Стоянов Марков — от Калофер, роден в 1855 г. Бил и в Българското опълчение, IV дружина;
21. Григор Добрев — от Преслав;
22. Димитър Койчев Константинов — от Шумен. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
23. Димитър Песиев (Пенев? Петров?);
24. Добри Байрактар;
25. Дончо Аврамов — от Сопот, роден в 1851 г. Бил и в четата на Ф. Тотьо;
26. Дончо Стоянов Буров — от с. Смолско, Пирдопско, роден в 1848 г.; 27. Драгоя Божилов Николов — от Копривщица. Участвал и в четата на П. Хитов, в Българското опълчение, IV дружина, в Сръбско-българската война. Награден с орден за храброст през Освободителната война; 28. Иван Василев Звейски — от с. Съботковци, Габровско. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
29. Иван Н. Шишманов — от Сливен, роден в 1859 г.;
30. Йото Билов — от Ловеч;
31. Илия Бига — от Австрия;
32. Кръстьо Пощата;
33. Лальо Тончев — от Калофер, убит;
34. Мирчо Даков — от с. Гложене, Тетевенско. Бил и в четата на Ф. Тотьо;
35. Нанко Цочев Нанков — от с. Старо Железаре, Пловдивско. Бил и във II батальон на бригадата и в Българското опълчение, I дружина;
36. Нено Колев от с. Угърчин, Ловешко. Участвал и в четата на Ф. Тотьо и в Българско-
то опълчение, III дружина;
37. Никола Богданов — от Призрен. Роден в 1841 г. След Освобождението жител на Пловдив. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
38. Никола Генчов — награден с орден за храброст;
39. Никола Герджички — от Копривщица;
40. Никола Димов Момеков — от Панагюрище, после в Българското опълчение, VI дружина;
41. Никола Ненов Хашлака — от Шумен. Участвал и в Българското опълчение, III дружина;
42. Никола Ганчев Цигуларов — от Търново. Бил и в четата на Филип Тотьо, а после в Българс- кото опълчение, I дружина, и в Сръбско-българската война;
43. Никола Николов — от с. Бончевци, Габровско, роден в 1843 г.;
44. Никола Павлов — награден с орден за храброст;
45. Никола Панчов — награден с орден за храброст;
46. Никола Цвеянов — от Видин, след Освобождението жител на Асеновград. Участвал в четата на Филипович Зандрик, в Българското опълчение, II дружина, в Кресненското въстание в четата на Иван Орчо;
47. Никола Христов Жаблянов — от Дупница. Бил и в Българското опълчение, III дружина;
48. Пенчо I Ангелов — от с. Джиново, Сливенско. Участвал и в Българското опълчение, II I дружина;
49. Петко Калчев — от Казанлък. После бил и в Българското опълчение, VI дружина;
50. Петко Рашков — от Тетевен. Бил и в четата на Филипович Зандрик;
51. Петко Рашков Налбантина (Налбантов) — от Копривщица. Бил и в четата на кап. Райчо, а после в Българското опълчение, II дружина;
52. Петър Иванов Петров Комитата — от с. Каменар, Разградско. Участвал и в I Българското опълчение, III дружина;
53. Рашко Стоянов — бил и в четата на > Филипович Зандрик;
54. Стефан Петков Чешмеджиев — от Търново;
55. Стефан Петров — от с. Батулци, Тетевенско. После участвал в Българското опълчение, IV дружина;
56. Стойко Дрехаров — от Пловдив;
57. Стоилко Филипов — от Кюстендил, роден в 1821 г.;
58. Тодор Въльов (Вълов, Вельов), (1849— 1924) — от с. Кирчево, Ловешко. Унтерофицер в батальона. Бил и в четата на Ф. Тотьо;
59. Тодор Илиев — от с. Маджере, Карловско. Бил и в Българското опълчение, II дружина;
60. Тодор Христов — от Ловеч;
61. Тома Симеонов — от Тетевен;
62. Христо Димитров — от Тетевен. Бил и в четата на Филипович Зандрик;
63. Христо Иванов — от с. Байлово, Софийско. После участвал и в Българското опълчение, III дружина;
64. Христо Иванов — от Ловеч.
65. Христо Илиев Станчев — от с. Пролом, Карловско. Бил в четата на Ф. Тотьо, а след това и в Българското опълчение, VI дружина;
66. Христо Кузманов — от Калофер, роден в 1843 г. След Освобождението жител на Бургас. Участвал и в Българското опълчение, III дружина;
67. Цаню Вълков — от с. Батулци, Тетевенско. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
68. Иван Колев — от Тетевен;
69. Тодор Манев.

IV    батальон:
1. Ангел Стоянов — от Самоков. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
2. Антон Захариев — от София. Участвал с четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война, после бил в Българското опълчение;
3. Атанас Груев — от Копривщица;
4. Васил Иванов Котларов — от Русе. След Освобождението — жител на Дулово. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
5. Величко Василев Кърджиев — от Шумен. След Освобождението живял в с. Градница, Тервелско;
6. Вельо Стоянов — от с. Лесидрен, Ловешко, роден в 1854 г.;
7. Генко Маринов — участвал в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
8. Георги...— от Самоков. Бил и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
9. Георги Попов — от Балчик, роден в 1855 г. Бил и в Българското опълчение, IV
дружина;
10. Георги Спасов — бил и в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
11. Гочо... — от Кюстендил. Бил и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война от 1876 г.;
12. Григор Игнатов — от Севлиево, роден в 1854 г. Взел участие и в Българското опълчение, IV дружина;
13. Диман Илиев — от с. Долна Оряховица, Горнооряховско;
14. Поп Димитър Иванов — от с. Василовци, Ломско. Бил и заточеник. Участвал и в Българското опълчение, I дружина; 15. Д. Ив. Влахов — от Сливен;
16. Димитър Трайков — от Пирот, след Освобождението жител на София;
17. Захарий Добрев — от Сливен, роден в 1847 г. След Освобождението жител на Търново. Участвал и в Българското опълчение, I дружина;
18. .. подпоручик Жечев —    командир на V рота;
19. Иван Бойчев Иванов — от Лозенград. Бил доброволец и в Българското опълчение, IV дружина, Сръбско-българ- ската война и в Балканската война от 1912 г.;
20. Иван Николов Шамарджиев — от Шумен. Взел участие и в Българското опълчение, V дружина и в Сръбско-българската война;
21. Иван Д. Проданов — от Сливен;
22. Иван Стоянов — от Панагюрище. Взел участие и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
23. Илия Неделчев Папазов — от Шумен;
24. Иван Табаков — от Панагюрище. Участвал и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
25. Леон Филипов —    от гр. Клисура, Пловдивско. Бил и в четата на Стефан Македонеца в Черно-горско-турската война и в Българското опълчение;
26. М. (Михаил? Марин?) Андреев — от Сопот. Бил и в четата на кап. Райчо, после в Българското опълчение, I дружина. След Освобождението офицер. Генерал-майор в българската армия;
27. Михаил Георгиев Казначея — от Тетевен. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
28. Мирчо Маринов Бъчваров — от с. Айдемир, Силистренско. След Освобождението жител на Силистра. Бил и в Българското опълчение, I дружина;
29. Михаил Руфатов — от Русе, роден в 1848 г. След Освобождението жител на Сливен. Участвал и в Българското опълчение, II дружина;
30. Никола Георгиев Герджиков — от Копривщица. Бил и в Българ-ското опълчение, I дружина;
31. Никола Л. Газибаров — от Сливен. Бил и в четата на П. Хитов, после в Българското опълчение. Унтерофицер в батальона;
32. Никола Денев — от с. Дебелцово, Севлиевско. Участвал и в Българското опълчение и в Сръбско-българската война;
33. Нешо Брайков — от Копривщица, след Освобождението жител на Хасково. Взел участие в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
34. Никола Стойков (Стоянов) — от Копривщица. Участвал в Черногорско- турската война, в четата на Филип Тотьо и в Българското опълчение, I дружина;
35. Никола Т. Банков — от Свищов. Бил и в четата на Филип Тотьо;
36. Павел Табаков — от Панагюрище. Участвал и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
37. Панайот Янакиев — от Варна. После в Българското опълчение, VI дружина;
38. Петър Атанасов Петров — от Кюстендил. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
39. Петър Илиев — от с. Врачеш, Ботевградско. После бил и в Българското опълчение, IV дружина;
40. Семо (Секо, Съйко) Стоянов — от с. Микре, Ло-вешко. Бил и в четата на Филип Тотьо и в Българското опълчение, III и IX дружина;
41. Спас Захариев — от Самоков. После бил в Българското опълчение, V дружина;
42. Спас Млекарина — бил и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
43. Стефан Генчев — от с. Врачеш, Ботевградско. След Освобождението жител на Търговище;
44. Стефан Георгиев Димитров — от Тулча. Участвал и в Българското опълчение, II дружина, и в Сръбско-българската война;
45. Стефан Добрев Басарабовски — от с. Басарабово, Русенско. После в Българското опълчение, I дружина;
46. Панчо Стаменов Щърков от с. Мирково, Пирдопско. После постъпил в Българското опълчение, IV дружина;
47. Пенчо Димитров — от Сливен. След Освобождението жител на Плевен. Унтерофицер в батальона. Взел участие и в Българското опълчение, IV дружина;
48. Стефан Христов Топалов — от Ро- домир;
49. Стефан Ив. Чореев — от Калофер. Взел участие и в други добро-волчески формирования през същата година и по-късно;
50. Стоян Радев Кантаря — от Златица. Участвал и в Българското опълчение, VI дружина;
51. Тодор Вълов — от с. Кирчево, Ловешко;
52. Тодор Ив. Тодоров — от с. Вършило, Бургаско. После се включил в Българското опълчение, III дружина;
53. Тодор Николов — от Куманово (1853—1898). Награден с орден за храброст. Бил и в Българското опълчение, III дружина;
54. Тодор Кекето — от Охрид. Бил и в четата на Стефан Македонеца в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
55. Тильо Колев — от с. Кортен, Новозагорско. Участвал и в четата на П. Хитов, после и в Българското опълчение. След Освобождението офицер, генерал от българската армия;
56. Трайко Стаменов Славков — от Дупница. После бил и в българското опълчение, II дружина;
57. Христо Георгиев — от София. Взел участие и в Черногорско-турската война и в Българското опълчение;
58. Христо Иванов Кулин — от с. Медковец, Ломско. В бригадата бил и взводен и ротен командир. Предводител и на самостоятелни чети;
59. Христо Богданов — от с. Раданци, Тревненско. След Освобождението жител на Бургас. Участвал и в други доброволчески формирования;
60. Христо Ангелов Лазаров — от Оряхово.

V батальон:
1. Лазар Костов — от Банско. Командир на рота в батальона. Бил и ръководител и на самостоятелна чета през войната;
2. Филип Хаджикузманов — от Охрид. След Освобождението — жител на Ямбол.

VI батальон:
1. Костадин Войнов — от гр. Мостар, Херцеговина. Участвал и в Българ-ското опълчение и в Балканската война 1912 г.

VII батальон:
1.    Александър Пантелеев — от Свищов. Участвал и в четата на Филип Тотьо и във II батальон на бригадата; 2. Георги Караискаки — от Русе. Участвал и в други чети, в Българското опълчение и в Кресненското въстание 1878 г. Пред¬вождал по-късно българската чета в Македония; 3. Манол Георгиев — от с. Ичера, Котленско. След Освобождението жител на Бургас.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов