Чети‎ > ‎

Първа българска легия в Белград

Формирането на Първата българска легия в Белград през 1862 г. е значително събитие в развитието на българското националноосвободително движение против турското владичество през XIX в. То е свързано с реализирането на плана на Георги С. Раковски за вдигане на всенародно българско въстание и освобождението на отечеството ни от робство.
Легията (Български легион, български полк), ръководена от Раковски като „народен войвода“, наброявала между 1200—1500 души. Нейното ядро, състоящо се от 150—200 легисти, квартирувало в Белград, а в района на гр. Крагуeвац, пак в Сърбия, се намирали около 1200 българи под ръководството на войводата Ильо Марков, с готовност по даден знак да преминат сръбско-турската граница и да навлезат в поробената си родина.
Тук била и една чета на Иван Кулин от около 200 души, също съставна част от легията. Групи от български доброволци имало и в различни сръбски войскови части. Според проучванията съставните на легията български формирования (чети, дружини, отряди) били 5, командвани от войводите Илю Марков, Иван Кулин, Цеко Петков, Стоян Македонеца и Ташко Петров от гр. Крушево. Общото ръководство на легията се осъществявало от щаб, обявен на 15 юни 1862 г. за „привременно българско началство“, т.е. правителство, с председател Г. С. Раковски.
Началото на легията било поставено през пролетта на 1862 г., но участниците в нея започнали да се събират в Белград още през есента на 1861 г. Ядрото й, 200-те легисти, било настанено в казарми, ханове и пр. в Белград. През втората половина на юни 1862 г. легистите в Белград взели участие на страната на сърбите в избухналите сражения с турците за завладяването на Белградската крепост — последна опора на турското владичество над Сърбия. Храбростта, военната подготовка, желанието да се бият с турците направили изключително впечатление не само на сърбите, но и на международната общественост в западните страни.
През Първата българска легия в Белград преминали като доброволци значителен брой дейци на националноосвободителното ни движение: Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо Марков, Цеко Петков, Иван Кулин, Христо Иванов Книговезеца и др., които после ръководили сами бунтовни чети, участвали в революционното движение, дали живота си за свободата на България и българския народ.

Известни са вече имената на следните участници в Първата българска легия в Белград през 1862 г., разпусната в края на лятото с.г.:
1 .Георги Стойков Раковски — войвода, наричан и „капитан“ на легията. Роден в Котел, 1821 г., починал в Румъния 1867 г. Един от ръководителите на българското националноосвободително движение. Писател, журналист. Още приживе признат вожд на българската революционна емиграция в Сърбия и Румъния. Предводител на чети през 1842 и 1854 г.;
2. Иван Христов Касабов — от Лясковец (1837—1911). Учител, после адвокат. Член на Привременното българско началство. След Освобождението бил народен представител, председател на окръжен съд, прокурор и пр.;
3. Д-р Димитър Христакев Павлович — от Свищов (1834—1911), брат на художника Николай Павлович. Лекар. Член на Привременното българско началство;
4. Иван Попвелчев Грудов — роден в Габрово (1827—1895). Журналист, търговец. Член на Привременното българско началство;
5. Д-р Рашко Петров Чорапчиев — от Копривщица (1834— 1894). Лекар. Член на Привременното българско началство.
6. Сава (Спас) Иванов Абрашев — от Копривщица (1837—1879). Лекар. Член на Привременното българско началство;
7. Сава Иванов (Йоанович) — от Котел. Член на Привременното българско началство. Търговец;
8. Иван Ангелов Кулин — от с. Медковец, Ломско (1805—1870). Войвода на чета в легията. Организатор на чети преди и след легията;
9. Ильо Марков войвода — роден в гр. Берово (1805—1898). Преди легията — хайдушки войвода. В легията командвал дружина (батальон). Участвал и във Втората българска легия от 1867—1868 г. Предводител на чети през сръбско-турската война от 1876 г., Освободителната руско-турска война от 1877—1878 г., сръбско-българската война през 1885 г. и пр.;
10. Стоян Македонеца (Македонски) — предводител на чета (дружина) в легията. Участвал в битката за Белград;
11. Ташко Петров войвода — роден в Крушево. Ръководител на чета от 60 човека в легията;
12. Цеко Петков войвода — роден в с. Дългошевци, Ломско (1807—1881). Участник във въстанията в Северозападна България и в Кримската война. Предвождал чета и в Освободителната война. След Освобождението — народен представител;
13. Ангел... — от Прилеп, роден 1825 г. Участвал и в българското опълчение през Освободителната война, в доброволчески чети през сръбско-българската война от 1885 г. и в Македония — 1895 г.;
14. Ангел Митов — от София;
15. Ангел Янков;
16. Ангелко Марков;
17. Андрей Манов (Андрей Малък);
18. Антон Алексов;
19. Атанас Павлов;
20. Богдан Кумаровчанин — вероятно от с. Кумарица, Софийско. От групата на „жандарите“ в легията;
21. Богдан Попов (Попович, Панович);
22. Богоя Ганчев;
23. Божа Гаврилов;
24. Бойко Нешев (Тончев, Гемев) — роден в Копривщица (1837—1923). Другар на Раковски и Левски. Участвал и в четата на Панайот Хитов от 1867 г. След Освобождението търговец и предприемач в София.
25. Васил Димитров Стоянов (Патемански) — от с. Жеравна, Котленско (1840—1910). Учител и книжовкик. Един от основателите на Българското книжовно дружество (по-късно БАН) през 1869 г.;
26. Васил Друмев — от Шумен (1840—1901). Учител, после духовник. Писател. След Освобождението търновски митрополит, министър, министър-председател;
27. Васил Иванов Кунчев — Левски (1837—1873). Роден в Карлово, обесен в София. Велик революционер и организатор на българската национална революция. Участвал и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г., четата на Панайот Хитов от 1867 г., Втората българска легия в Белград 1867—1868 г. Председател на БРЦК — I отделение в България;
28. Васил Йонков Гложенски — от с. Гложене, Тетевенско (1838—1889). Активен помощник на В. Левски при изграждането на революционната комитетска мрежа в България. Участвал и във Втората българска легия, в Българското опълчение през Освободителната война и като доброволец в сръбско-българската война от 1885 г.;
29. Васил Петров — от Брацигово;
30. Васил (Василаки) Попович (Папазоглу) — от Котел (роден 1835 г.). Търговец. Подпомагал и материално Раковски.
31. Васил Стоянов Чернев — роден в с. Калейца, Троянско;
32. Васил (Василий) Тодоров;
33. Велико... — от Русе, свещеник или шивач;
34. Велико... — от Русе, дърводелец;
35. Велко... — от гр. Клисура, Пловдивско;
36. Велко (хайдут Велко)... — от Свищов;
37. Велко Йовков — от групата на „жандарите“ в легията;
38. Велко Димитриев (Димитров);
39. Велю (Делю) Дамянов;
40. ... Войводов;
41. Вълко... — роден в гр. Клисура, Пловдивско. От групата на „жандарите“ в легията;
42. Галактион Хилендарец (ок. 1835—1894). Роден в с. Кремен, Неврокопско, починал в гр. Елена. Монах, архимандрит. Член на местния революционен комитет в Елена, основан от В. Левски;
43. Гани Краят — от Шумен. Убит като участник в четата на Панайот Хитов през 1867 г.;
44. Георги Ангелов Левков — Бранислав Велешки (1827—1919). Роден в с. Карабунище, Велешко, починал в Пловдив. Преди легията — хайдутин. Участвал и в Българското опълчение по време на Освободителната война. След Освобождението — пощенски раздавач;
45. Георги Димитров (Джура Димитриевич);
46. Георги Енев — роден в Пловдив. Починал в родния си град след 1899 г.;
47. Георги Каракушев (Каракуш) — от групата на „жандарите“ в легията;
48. Георги Ковачелията — от с. Ковачево, Неврокопско;
49. Георги Рачев;
50. Георги Стоянов;
51. Георги Янков;
52. Герго Цветков Капитански — роден през 1835 г. в с. Раковица, Кулско. Участник в Димитракевата чета 1856 г., предводител на чета в 1863 г.;
53. Гечо Сирков (някъде записан Енчо Спирков) — роден в с. Къкрина, Ловешко. После член на местния революционен комитет и укривател на Левски в Ловеч;
54. Гиго Пеев — от Трънско;
55. Глиша Кипрович;
56. Грую Стефанов;
57. Дамян Банчев Ралчовски (1836 — неизв.). Роден в с. Калейца, Троянско. Участвал и в четите на Филип Тотю и Сидер Грънчаров през сръбско-турската война от 1876 г. Заловен и осъден от турците;
58. Димитър Асенов Атанасов — от Тулча;
59. Димитър Великов Великсин (1840— 1896). Роден в Браила, починал в Париж. Учител и поет. Сътрудник на Раковски. След Освобождението — дипломат и чиновник;
60. Димитър Багрянов — роден в Севлиево. Участвал и в четата на Хр. Ботев през 1876 г. Осъден и заточен;
61. Димитър Г. Македонски;
62. Димитър Игнатов Мънзов — роден в Браила. Обесен в Търново като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.;
63. Димитър Марков Попгеоргиев Беровски (1840— 1907) — роден в с. Берово, Малешевско, починал в с. Горна Гращица, Кюстендилско. Войвода на Разловското въстание от 1876 г., в Кресненското въстание от 1878 г., на доброволческа чета през сръбско-българската война от 1885 г. След Освобождението бил околийски управител в Кюстендил;
64. Димитър Николов Дишлията (Дишлийски, Пехливанина) (1840—1879). Роден в Сливен. Участвал в четите на П. Хитов — 1867 г., на Жельо Чернев — 1867 г., на Христо Ботев — 1876 г. Войвода на самостоятелна чета — 1868 г. Заточеник;
65. Димитър Николов Заралията (Захралията, Коджа Ибрахим (1832—1868). Роден в с. Знаменосец, Старозагорско, убит в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа — знаменосец на четата. Участвал и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г.;
66. Димитър Николов Косовац—Общи (1836— 1873). Роден в гр. Дяково или Призрен, обесен в София. Като помощник на В. Левски извършил провал в революционната организация;
67. Димитър Нешков;
68. Димитър С. Лазаров (Лазович);
69. Димитър Янакиев (Янев);
70. Димо Игнатов;
71. Ефта Михайлов;
72. Еленко... — от с. Рила, Дупнишко;
73. Еремия Петров Българов (ок. 1835—1868). Роден в Лом, убит в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Участвал и в четата на Иван Кулин — 1863 г., в Зайчарската чета — 1867 г., във Втората българска легия — 1867—1868 г.;
74. Живко Божков Карпузов;
75. Зафир Тодоров Балджиев;
76.... Тодоров Балджиев — брат на Зафир Балджиев;
77. Захари Господинов;
78. Зиновий (Захари) Цветков Поппетров (1838—1911). Роден в с. Враня стена, Радомирско, починал в София. Учител и духовник;
79. Иван А. Зерде- лийски (1840—1931). Роден в Сливен, починал в Русе. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г., и във Втората българска легия от 1867—1868 г.;
80. Иван Богданов;
81. Иван Василев Комитата (1836—1904). Роден в Шумен. Фурнаджия. Участвал като доброволец в сръбско-турската война от 1876 г., и в Българското опълчениие преди Освободителната война;
82. Иван Георгиев Сапунов (Черния, Иванчо Тютюнджията). Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г. Роден в Казанлък през 1843 г., починал в Айтос 1911 г.;
83. Иван Видойков;
84. Иван Григоров;
85. Иван Грозданов;
86. Иван Костов;
87. Иван Костадинов Брегов — от Пазарджик;
88. Иван Ланков;
89. Иван Маринов — от групата на „жандарите“ в легията;
90. Иван Милославлевич;
91. Иван Петров — от с. Лик, Врачанско. Участвал и във Втората българска легия 1867—1868 г., в четата на Филип Тотьо през сръбско-турската война от 1876 г. и в Българското опълчение — VI дружина през Освободителната война. След Освобождението телеграфист в Оряхово;
92. Иван Петрович Арнаутина (Черногореца);
93. Иван Пангелов — вероятно от Дряново;
94. Иван Младенов — от Видин;
95. Иван Панков Иванов (1839—1911). Роден в Свищов, починал в София. През 1867 г. заточен в Мала Азия. Участвал и в сръбско-турската война от 1876 г.;
96. Иван Михайлов Панов (Каратанчев). Роден ок. 1830 г. в Сливен. Участвал и в Кримската война. По време на легията Раковски го изпратил в България за подготовка на народното въстание. После лекар. Бил и в Българското опълчение — V дружина през Освободителната война;
97. Иван Попхристов Кършовски (1839—1914). Роден в Елена, починал в София. Учител, журналист. Участвал и във въстанието на кап. дядо Никола от 1856 г., във Втората българска легия 1867—1868 г., в четата на П. Хитов — 1867 г., в сръбско-турската война от 1876 г. и в Освободителната война. Член на БРЦК. След Освобождението избиран за народен представител;
98. Иван Радойчев — поднаредник в групата на „жандарите“ в легията;
99. Иван Ранчев;
100. Иван Соколов — от Пазарджик;
101. Иван Цвятков;
102. Иван Стоянов Ихтимански — отец Генадий Скитника (1832, Ихтиман — ок. 1900, Рилския манастир). Сподвижник на Левски. Игумен на Драгалевския манастир до София;
103. Иван Тодоров Капитан (ок. 1835—1867). Роден в Търново, загинал в Балкана като четник в четата на П, Хитов от 1867 г.;
104. Иван Цанков Дочев — роден в с. Жеравна, Котленско. Живял в Тулча и Букурещ. Един от организаторите на Тулчанската чета през 1867 г. След Освобождението — пощенски служител;
105. Иван Шопов;
106. Иво Черногорецът;
106. Илия Гълъбов;
107. Илия Минчев — от Неврокопско;
108. Илия Николов;
109. Илия Станков;
110. Илия Тодоров;
111. Йосиф Ковачев (Йосиф Македонеца) — роден в Щип, починал в София в 1898 г. Учител. След Освобождението бил народен представител, кмет на София, преподавател в Софийския университет;
112. Кара Иван — от Белоградчишко. Участвал и във Втората българска легия от 1867—1868 г.;
113. Киро Абаджията — от Свищов;
114. Кино Чаушев от с. Бели Осъм, Троянско;
115. Киро Стоянов Киров (1839—1916). Роден в Котел. Племенник на Г. С. Раковски. Касиер на легията;
11б.Киро Димитриев;
117. Коста Димитриев;
118. Клиша (Климент) Лазаров. Роден в Лясковец. От групата на „жандарите“ в легията;
119. Коста Ангелков;
120. Кузман Андреев;
121. Ладислав Квятковски — поляк;
122. Лазар Костов — роден в Банско. Участвал и във Втората българска легия от 1867—1868 г., и в сръбско-турската война от 1876 г.;
123. Лазо (Лозо) Стоянов;
124. Лефтер... — телохранител на Раковски по време на Легията;
125. Максим Стефанов;
126. Милан Петков;
127. Михно Василев;
128. Манол Наков — роден в с. Долни Тодорак, Кукушко. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г.;
129. Манол Реиз — войвода на чета през 1867 г., действала в Югоизточна България;
130. Мария Карастоянова от Белоградчишко — съпруга на войводата Кара Стоян от с. Орешец, Белоградчишко;
131. Матей Петров Преображенски-Миткалото (1825—1875). Роден в с. Ново село, Търновско. Активен помощник на В. Левски в революционното дело. Монах, книгоиздател, пътуващ книжар;
132. Матей Попович (1828—1896). Роден в Котел, починал в София. Адютант на Раковски. Участвал и в Кримската война;
133. Милан (Михаил) Димов;
134. Милан Цветков;
135. Митю Иванов;
136. Михаил Стефанов;
137. Наум Богданов;
138. Никола Дуйков;
139. Никола Пясов (Тасов);
140. Недялко Иванов;
141. Никола Кочилов — от Елена;
142. Нико Амбера — от с. Ваксево, Кюстендилско. Преди легията бил хайдутин;
143. Никола Иванов (Юванов) — роден в с. Рила, Дупнишко;
144. Никола Паскалев — от Ямбол. Изпратен по време на легията в България за подготовката на народно въстание;
145. Никола Савов Шопов — роден 1844 г. в Тулча. Учил духовна семинария в Одеса;
146. Никола Христов Киселов — от Търговище. По време на легията изпратен от Раковски в България. Заловен от турците, осъден на 15 години и заточен в Диар Бекир;
147. Никола Цеков — от Белоградчик;
148. Панта Марков;
149. Панта Попов;
150. Павел Стоянов;
151. Петко Момчев;
152. Павел Грамадов (1813—1877). Роден в Търново или с. Арбанаси, Търновско. Командир на доброволческа българска рота през Кримската война и на чета през 1853 г.;
153. Пано Стоянов, от с. Берово, Малешевско;
154. Панчо Досев — роден в Добрич. Участвал и във Втората българска легия 1867—1868, както и в сръбско-турската война от 1876 г.;
155. Петко Маджаров — ранен в битката за Белград, починал;
156. Петър Бонев Тошев (1837—1876). Роден в Перущица. Учител. Един от организаторите на Априлското въстание 1876 г., убит във въстанието;
157. Петър Гачев;
158. Петър Зеленков;
159. Петър Недев Йорданов-Инджето (1838—1876). Роден в Търново. Убит в Ботевградския балкан през 1876 г. като участник в четата на Христо Ботев;
160. Петър Попов — от Сливен;
161. Петър Солдатов;
162. Петър Стаменков;
163. Петър Стоянов — от Горна Джумая (дн. Благоевград);
164. Продан (Продром) — от Русе;
165. Рангел Петров;
166. Петър Стошев (Тошев?) — от групата на „жандарите“;
167. Петър Тръбачът (Трубач) — от Херцеговина;
168. Петър Цеков;
169. Раде Гърков (Бакал). Роден в с. Лобош, Радомирско;
170. Рангел (Арангел) Паунов;
171. Сава Божков;
172. Симеон Димитров;
173. Сава Михайлов;
174. Симо Григоров;
175. Спас Иванов (1837—1879). Роден в Копривщица;
176. Спас Тодоров — роден в с. Старопатица, Кулско. Участвал и във въстанието от 1850 г. Изпратен от Раковски по време на Легията с организаторски задачи в България, заловен от турците и убит във Видинския затвор;
177. Спиро от Охридско;
178. Станко Георгиев;
179. Симеон Станчов — от Сливен. Учител;
180. Симо Македонеца — убит в сраженията за Белградската крепост;
181. Спасоя Николов — от Призрен;
182. Хаджи Ставри Койнов — роден в Сливен. Участвал като офицер и в Кримската война, командир на българска доброволческа рота. Изпратен от Раковски по време на легията да организира въстание в Търновско, ръководил въстаническа чета;
183. Стефан Д. Ряпов (някъде — Стоян Ряпата). Роден 1838 г., живял в Браила и Плоещ. През 1867 г. — член на ТЦБК в Букурещ;
184. Стефан Золотович — от Калофер;
185. Стефан Иванов;
186. Стефан Мустаков;
187. Стефан Тодоров;
188. Стефан Тодоров Димов — Караджата (1840—1868). Роден в с. Ичме, Елховско, обесен в Русе. Организатор и участник на чети през 1864,1865,1866,1867 г. Войвода с Хаджи Димитър на чета през 1868 г.;
189. Стефан Филипов Попов — роден 1838 г. в гр. Клисура, Пловдивско;
190. Стефан Христов — бил кочияш на Раковски в легията;
191. Стоил Димитров Попов (Стоил Д. Балкански (1839—1890). Роден в Калофер;
192. Стойко Генков Косовски (1831—1928). Роден в Калофер;
193. Стойчо Алексов (Комит Стойчо) — от Стара Загора. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война 1877—1878 г.;
194. Стоян Георгиев;
195. Кара Стоян, Черний Стоян войвода, Стоян войвода — роден в с. Орешец, Белоградчишко. Бил войвода на чети преди и след легията;
196. Стоян Петков; 197. Стоян... — от Русе, кафеджия; 198. Стоян Стефанов; 199. Стоян... — от Русе, бакалин; 200. Танас (Атанас) Михайлов; 201. Тасе Николов; 202. Тодор Бочев; 203. Тодор В. Иванов;
204. Тодор Димитров (Димитриев);
205. Тодор Д. Каракашев — от Свищов;
206. Тодор Ташев (Тасев);
207. Тодор Ковачов Ходжата (1838—1884). Роден в Свищов. Участвал и във Втората българска легия и в сръбско-турската война от 1876 г. След Освобождението — съдия;
208. Тодор Станков;
209. Тома (Томаки) Младенов — роден 1837 г. в Лом. Учител;
210. Тома Панталеев — роден 1836 г. в Свищов. Участник и във Втората легия в Белград. След Освобождението окръжен началник в Самоков.
211. Тома Тръбачът (Трубач) — от Лясковец;
212. Тома Яковлев — вероятно от Плевен;
213. Трифон Иванов — роден в с. Къкрина, Ловешко, брат на Христо Ив. Книговезеца;
214. Трайко Ангелков;
215. Хораций (Хориси) Димитриев;
216. Христо Алексов — от Скопие;
217. Христо Димитров — от с. Микре, Ловешко. Участвал и във Втората българска легия и в Българското опълчение през Освободителната война;
218. Христо Димов;
219. Христо Добрев (Христо Сърбов) — роден в с. Сапарево, Дупнишко, ханджия;
220. Христо Иванов Големия (Книговезеца, Къкриненеца, Войводата) (1838—1898). Роден в с. Къкрина, Ловешко, умрял в Търново. Помощник на В. Левски при създаването на революционната организация в България. Участвал и във Втората българска легия. Водил чети през 1867, 1876, 1877, 1885 г. Председател на революционния комитет в Търново. След Освобождението избиран за народен представител;
221. Христо Николов Македонски (1835—1916). Роден в с. Горни Тодорак, Кукушко, починал в Русе. До легията бил хайдутин. През 1864 г. — войвода на чета. Участвал и във Втората българска легия, както и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868 г. Войвода и на чета през сръбско-турската война от 1876 г.;
222. Христо Николич;
223. Христо Петров;
224. Христо Стаменов (Станчев?) — роден в Шумен. Убит 1868 г. в Балкана като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа;
225. Христо Хаджистанчев — от Варна. Изпратен от Раковски по време на легията със задачи около сръбско-турската граница;
226. Христо Хаджииванов — от Калофер;
227. Христо Стоилов Калоферец — от Калофер;
228. Христо Хаджистанков;
229. Христо Трайков;
230. Христо Цонев Латинеца — роден в с. Къкрина, Ловешко. Участвал и във Втората българска легия. Съдържател на „комитетския хан“ в родното си село по
времето на В. Левски;
231. Христо Янчев;
232. Цонко Петрунов Кънев — от Котел. Бил и помощник войвода в четата на П. Хитов през 1867 г.;
233. Юрдан Жеков Планински — роден 1836 г. в с. Салманово, Шуменско;
234. Яким Христов;
235. Яни Георгиев;
236. Янко Събев — вероятно от Свищов;
237. Петър Бонов — роден в Лом, убит в сраженията с турците в Белград;
238. Иван Грозев — от Карлово. Участвал и във Втората българска легия. Сподвижник на В. Левски.

Лит.: Чолов, П. За състава на Първата българска легия в Белград от 1862 г. — ИП, 1990, № 4,52—68. Тук е посочена многобройна литература за всеки отделен участник в легията, поради което не цитираме редица важни заглавия, които са посочени.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов