Чети‎ > ‎

Габровска въстаническа чета

Тя се създала след провала в Габрово и Габровско през юни 1862 г. Въстанието се е подготвяло от пратениците на Раковски — хаджи Ставри Койнов от Сливен и Никола Паскалев от Ямбол. То трябвало да се вдигне при навлизането на Първата българска легия в нашите земи. Въпреки неуспеха на въстанието, най-непримиримите и решителни въстаници от Габрово и околните селища формирали въстаническа чета, за да продължат борбата с турската власт. Начело на четата застанали Никола Стефанов и Коста Ефтимов Наполеона.
На 12 юни 1862 г. четата, съставена от около 60 въстаници, тръгнала от  м. Мондевото до източната част на града за Габровския манастир. Манастирът предварително бил обявен за сборен пункт на въстаническите отряди от околните села. Целта била после всички да се присъединят към въстаническите сили от Търновско.
Габровската чета преминала през колибите Шумата — Бичкиня — Киселцата — Маренци и пристигнала в с. Нова махла (дн. Априлово).
Тук тя била разпръсната. Група четници, водени от Никола Стефанов, заминали за с. Жълтеш, други избягали. Немалко участници в четата били заловени от турците, осъдени и изпратени на заточение.

Издирени са имената на следните участници в Габровската въстаническа чета:
1. Никола Стефанов — предводител на четата (1818—1901). Роден в с. Съботковци, Габровско, учител в Габрово и Браила. Участвал и в Браилската чета на Георги Раковски през 1842 г. След Освобождението бил съдия, чиновник, народен представител;
2. Коста Ефтимов Наполеона (Капитан Коста), (1834—1868). Роден в Габрово. През 1856—1860 г. бил хайдутин в Балкана. След въстанието участвал в отрядите на Гарибалди в Италия и в Критското въстание. Убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. в м. Канлъ-дере, Севлиевско;
3. Велчо Панайотов — от Габрово. Осъден на 15 години затвор, починал на заточение;
4. Георги Рачков — от Габрово. Избягал в Румъния;
5. Поп Димитър Живодереца — от Габрово. Свещеник в с. Нова махла. Осъден, умрял в затвора в Цариград;
6. Донко Тодоров — роден в с. Нова махла, осъден на 15 години затвор;
7. Дончо Стоянов Бойновски — от с. Бойновци, Габровско. Избягал в Румъния. Баща на Никола Д. Войновски, военен командир на четата на Христо Ботев през 1876 г.;
8. Златю Стоянов Бойновски — от с. Бойновци, брат на Дончо Бойновски;
9. Иван Тенев Добрев — от Габрово. Избягал в Румъния;
10. Иван х. Рачков — от Габрово;
11. Иван Хр. Манафов — от Габрово, избягал в Румъния;
12. Иван Рачев — от Габрово. Осъден на 15 години затвор, умрял през 1865 г. в Диар Бекир, Мала Азия, на заточение;
13. Кольо... — от Габрово, осъден на 15 години затвор;
14. Кънчо Коев Кацаров - от Габрово;
15. Атанас Фурнаджията — роден в Казанлък. Осъден, починал като заточеник в Кютая;
16. Ботьо Карауланът — от Габрово. Осъден, прекарал в затвора в Цариград няколко години. После бил в Казакалая. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов през 1876 г.;
17. Начо Ефтимов — роден в с. Етъра. Участвал и във въстанието на дядо Никола през 1856 г. Осъден, прекарал 6 години на заточение в Диар Бекир;
18. Никола Иванов — от с. Съботковци. Търговец. Избягаал в Румъния, в Браила. Починал след 1903 г.;
19. Никола Плачков — от Габрово; 20. Никола (Косьо) Христов Кънев — от Габрово. Избягал в Румъния;
21. Павел Тютюнджията — от Габрово. Осъден на 15 години затвор;
22. Пеню... щ от Габрово. Осъден на 15 години затвор;
23. Хаджи Петър... — от Габрово. Осъден на 15 години затвор;
24. Симеон... — от Габрово. Осъден на 15 години затвор;
25. Хаджи Симо Иванов — роден в с. Съботковци. Търговец. Избягал в Румъния, в Броила. Починал след 1903 г.;
26. Станчо Колев (Колчев) — от Габрово;
27. Стати... — от Габрово. Осъден на 15 години затвор;
28. Хаджи Стефан Димитров — от Габрово. Кожухар. Избягал в Румъния, в Браила;
29. Тодор Попкойчев (Попкостадинов) — от Трявна. Осъден на 15 години затвор. Починал като заточеник в Диар Бекир;
30. Христо Баула — от с. Етъра. Осъден на 7 години заточение;
31. Христо Досев Бинбашията — роден в с. Нова махла. Осъден на 7 години заточение. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов от 1876 г.;
32. Цанко Кавалджийски — от Габрово. След въстанието се укрил в Цариград.

Лит.: Гъбенски, Хр. и П. Историята на града Габрово..., 99—112;
Димитров, Г. Княжество България. Ч. 2. Пловдив, 1896,205—206;
Стефанов, Н. Чърти из живота на..., труженик по народното въстание. Силистра, 1890,16 с.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов