Чети‎ > ‎

Доброволчески отряд на кап. Филипович Зандрик

Началото му било сложено от останките на четата на Тодор Велков (около 50 души), след разбиването й около Ново село, Видинско, в края на юни - началото на юли 1876 г. Към тях се присъединили и новодошли доброволци българи и от други чети. От р. Тимок кап. Зандрик завел хората си (вече над 150 човека) в Неготин. Тук в началото на юли той създал голям доброволчески отряд с 1700 доброволци. Разделил отряда на 5 чети с командири:
Писарев — I чета
Макриевич — II чета
Войткевич — III чета
Александрович — IV чета
Попович — V чета.
Командирите били все руски офицери. Влязъл без забавяне в сраженията, отрядът на Зандик бил принуден да отстъпи под напора на турските войски към Брестовацкия район, където заел с. Брестовица. Една чета се отправила за с. Митовница. В началото на август Зандрик завел отряда си в Делиград, но неизвестно защо на 2 август 1876 г. бил арестуван. След различни разправии със сръбското командване отрядът на Зандрик фактически станал след средата на август 1876 г. основа за създаването на Руско-българската бригада в Делиград.

Издирени имена на участници в отряда:
Капитан Александър (Григорий?) Филипович Зандрик — руски офицер. Бил и член на щаба на четата на Филип Тотьо и военен инструктор на четата на Тодор Велков. После — офицер в Руско-българската бригада;
Луис Войткевич — поляк, офицер на руска служба. Участвал и в Кресненското въстание от 1878 г.;
Александрович — руски офицер;
Макриевич — руски офицер;
Писарев — руски офицер;
Попович — руски офицер;
Алекси М. Цанев — от с. Долна Оряховица, Горнооряховско. Преди това участвал и в четата на Филип Тотьо, а после в Руско-българската бригада;
Антон Г. Данев Гудата — от Русе. Участвал и в Червеноводската чета от 1875 г., в четата на Тодор Велков и в Руско-българската бригада;
Аргир Георгиев — от Пазарджик. После бил в Руско-българската бригада, II батальон;
Богдан Стоянов — от Пазарджик. След това в Руско-българската бригада, П батальон;
Васил Петков Кировски — от с. Микре, Ловешко. Участвал и в Българското опълчение, IV дружина;
Г... Костандинов —от Пазарджик. После бил и в Руско-българската бригада, II батальон;
Дико Йонков Вутков — от с. Гложене, Тетевенско;
Димитър Величков — бил и в четата на Филип Тотьо;
Дончо К. Пашата — от с. Д. Оряховица, Горнооряховско. Участвал и в четата на Филип Тотьо;
Иван Кузманов (Кузмов) Куртов (1848—1924) — от Панагюрище. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон, в Българското опълчение, III дружина, в сръбско-българската война от 1885 г. — в Тракийската доб-роволческа дружина;
Иван Петров — от Казанлък, 20-годишен, бозаджия;
Йото М. Мазаджиев — от с. Гложене, Тетевенско;
Йордан (Юрдан) Спиридонов — от Пазарджик. Участвал и в Руско-българската бригада, II батальон;
Марин Георгиев — от с. Куцина, Търновско;
Петко Рашков — от Тетевен. След това участник в Руско-българската бригада, III батальон;
Рашко Стоянов — участвал и в Руско-българската бригада, III батальон;
Никола Цвеянов — от Видин. След Освобождението жител на Асеновград. Участвал и в Българското опълчение, III дружина, и в Кресненското въстание от 1878 г. в четата на Иван Орчо;
Стефан Иванов Стойков Чореев — от Калофер (1855—1930). Бил и в четата на Тодор Велков, в Руско-българската блигада, II батальон, в Сръбско-българската война от 1885 г. — в Македонски партизански ескадрон;
Христо Димитров — от Тетевен. После участник в Руско-българската бригада, III батальон;
Христо Иванов Брадата — от Търново (1839—1924). След Освобождението жител на Габрово. Бил и в четата на Лазар Костов, в Руско-българската бригада, II батальон, и във Втора Търновска доброволческа чета през сръбско-българската война от 1885 г.;
Христо Стоянов — от София. Участвал и в Руско-българската бригада.

Лит.: Бендерев, Ат. Т. Войвода Тодор Велков. — Мир, 42, № 10903, 21 ноем. 1936, с. 3;
Братанов, Хр. Цит. съч.;
Колев, Цит. съч., с. 6;
НБКМ — БИА; IIА 8904: ЦДИА ф. 111 оп 1, а. е. 95; ЦДА НРБ, ф. 686, oп. 1, а. е. 419.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов