Чети‎ > ‎

Димитракева въстаническа чета

Тя се формирала след опита за въстание във Видинско през май 1856 г., известно под името „Димитракевата буна“.
Военен организатор на въстанието бил Димитър (Димитраки) Петров (Петрович) от Силистра, участвал като офицер в Кримската война, награден с Георгиевски кръст за храброст. Щабът на въстанието, се установил в манастира до с. Раковица, Кулско. Помощници на Димитраки били Иван Кулин и други прочути дейци на българщината от Видинско и Ломско, повечето участвали и в предишните въстания в тази област. Въстанието трябвало да бъде обявено на 12 май 1856 г. с център с. Влаович (Влахович), дн. с. Подгоре, Кулско.
Сборният пункт на въстаниците бил в м. Влаовичка могила край селото. Обаче вместо да окаже предварително обещаната помощ, сръбското правителство уведомило турците за предстоящото въстание. На уречената дата на сборния пункт се събрали 400—500 българи въстаници от селата Салаш, Ошане, Праужда, Чупрене, Раковица, Раяновци, Стакевци и др. със задача оттук да тръгнат за Белоградчик и да се превземе крепостта му. Но на 18 май турците неочаквано нападнали въстаниците до с. Влаович, разбили ги, избили много от тях, разпръснали ги.
След сражението при Влаович най-смелите и безстрашни въстаници се включили в организираната от Димитраки (Димитър Петров) въстаническа чета от няколко десетки доброволци (по други сведения четата останала с около 20—30 души), която обикаляла Стара планина до края на май 1856 г. Според турски и сръбски документи от онова време четата създала големи грижи и неприятности на турската власт. Гонен непрекъснато от турски потери, най-сетне Димитраки отстъпил с четата си и се прехвърлил в Сърбия.

Установени са имената на следните участници във въстаническата чета на Димитър Петров:
1. Димитър (Димитраки) Петров (Петрович) — роден в Силистра. Предводител на четата. Офицер от руската армия, участвал и в Кримската война;
2. Георги Ружан — от с. Раковица, Кулско;
3. Герго Цветков Капитански — роден през 1835 г. в с. Раковица. После участвал в I българска легия в Белград на Г. Раковски през 1862 г., войвода на чета през 1863 г.;
4. Живко Тасев — от Видин. Заловен от турците;
5. Иван Кулин — от с. Медковец, Ломско. Бележит народен деец, участник в много въстания и чети. Заловен от турците и хвърлен във Видинския затвор;
6. Коста Маджар (Коста Поповия) — роден в с. Салучин, Черноречки окръг, секретар на четата;
7. Минчо Кръстик — от Пирот. Член на щаба за подготовката на въстанието. После участвал в Зайчарската чета от 1867 г. Заловен от турците и хвърлен във Видинския затвор;
8. Ненчо Кръчмаря — от с. Раковица. Заловен от турците;
9. Никола Гергов — майстор-колар. Заловен и хвърлен във Видинския затвор. После участник в Зайчарската чета от 1867 г.;
10. Петър Русев — роден в с. Мокреш, Ломско. Адютант на четата;
11. Първан Велюв — от с. Раковица. Заловен от турците;
12. Стоян Толак от Пирот.

Лит.: Димитров, Г. Княжество България. Ч. 2. Пловдив, 1896, 180—181;
Кузманов, П. Документи за Иван Кулин и Димитракиева буна през 1856 г. — ИП, 1970, № 4, 81—96;
Тодоров-Хиндалов, Вл. Въстания и народни движения..., 42—57.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов