За списъка на четниците

Съгласно изработения от Раковски Привременен закон за народните горски чети всеки войвода е трябвало да има пълен списък на четниците си - с имената, годината на раждането, месторождението или местожителството.
Законът е адресиран до четите през 1867 г., но е възприет от Хаджи Димитър и Стефан Караджата. По тяхно нареждане писарят на обединената чета Иван (Ванката) Христович съставя списъка. Че той го е съставил - по
тоя въпрос спор няма. Има спор само къде и по чие нареждане е сторено това. Според Георги Димитров, Иван Д. Стойнов, Зина Маркова и някои други списъкът бил съставен по нареждане на Караджата още в мушията на Михаил Колони. Според Христо Македонски, Марин Нейков и Захари Стоянов това е станало по нареждане на Хаджи Димитър на брега на Дунав преди полагане на клетвата. Македонски обяснява, че списъкът не бил пълен, защото там, на брега на Дунав и на острова били поставени охранителни постове и имената на момчетата от тия постове останало да бъдат записани по-късно, но събитията попречили това да стане.

Какво е станало после със съставения от Ванката Христович списък не е известно. И Все пак имената на основната част на четниците стават известни по-късно. Заслуга за това има Панайот Хитов, който публикува първия списък. За този списък има две главни предположения. Твърди се, че Хитов като главен войвода на четите през онези години е познавал много от четниците и по памет е съставил списъка. Но това е малко
вероятно. Четниците са били от различни, краища на България, с повечето от тях войводата Хитов не е имал лични връзки. По-приемливо е второто предположение. Става дума за това, че някой от изпращачите на четата е успял да препише списъка, съставен от Ванката Христович и да го даде на главния войвода. Такива изпращачи са били Рафаил Атанасов, Тодор Шиваров, Иван Цанков, Спиро Константинов, Димитър Горов и Георги Ангелов Бабаджана.

Интерес заслужава един друг факт. В списъка на Панайот Хитов има записани 110 момчета, а самият той твърди, че броят на четниците бил 150 души. ТоВа не отговаря на истината и, както ще видим по-късно, се опровергава от участниците в четата, но то подсказва, че главният войвода не е имал точни сведения за техния брой.
По сведение на останалите живи четници след заточението им в „Сен Жан д’Акр“ Захари Стоянов също съставя списък на четата, като допълва имената на двама четника - на Тодор Симеонов от Оряхово и на Божил Димитров от Куманово. Така във втория списък има 112 имена. Но и той не е пълен. Това признава и самият Захари Стоянов, като приема, че четата се е състояла от 125 души.

Сравнително по-пълен е списъкът, съставен от Христо Македонски. В него има записани 120 имена. Но както правилно са забелязали Никола Ферманджиев и Стефан Великов, две от имената се повтарят. А именно: записаният под № 77 в списъка Танас Лилов от Сопот и записаният под № 116 Ачо Пиперков са едно и също лице. Записаният под № 95 С. Господинов (Хитрия) от Сливен е идентичен със записания под № 112 Стефан Топтанджиев от Сливен. Следователно В списъка на Македонски има не 120, а 118 имена.

Македонски твърди категорично, че численият състав на четата - войводите заедно с момчетата - е бил от 128 души.
Той обяснява, че е записал 120 от тях и че в списъка липсват имената на осем души, защото по време на съставянето на списъка те били на стража и това трябвало да стане по-късно. Но дори и да приемем това за
вярно, пак няма да стигнем до посочената от него цифра 128, след като в списъка му няма 120, а има записани фактически 118 души (118 плюс 8 е равно на 126).

Като се ползва от съставените вече списъци, опит за нов „пълен“ списък прави Иван Д. Стойнов. Списъкът му е отпечатан в цитирания вече сборник „Той не умира“, издаден през 1935 г. по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър в Сливен. Стойнов твърди, че неговият списък е пълен и че вече няма необходимост от издирване на незаписани имена и съставяне на друг списък. А и той допуска грешки и в никакъв случай не можем да приемем, че с трите имена, които е прибавил към списъка на Македонски, окончателно е решил въпроса.

Без да омаловажаваме усилията на Панайот Хитов, Христо Македонски, Иван Д. Стойнов, а още и на Георги Димитров, Илия С. Бобчев, трябва да признаем, че сравнително най-добра основа за съставяне на окончателния списък на четата ни предлагат Никола Ферманджиев и Стефан Великов, и най-вече Зина Маркова. Поне дотогава, докато някой успее да състави още по-пълен и още по-безспорен списък. Повече от ясно е, че тази задача няма да бъде лесна, че ще са необходими много издирвания и то не от един, а от много изследователи на четата. Но колкото и да е трудна, тя трябва да бъде решена, започнатото дело трябва да бъде доведено докрай, да не остане нито един безименен герой, нито един неизвестен четник! Напълно прав е Георги Тахов, когато отправя призива: "Оскъдните данни по личния състав на четата би трябвало да продължат да се събират“ (в. „Вечерни новини“, бр. 116 от 1988 г.).

В търсене на истината
(За четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата)
Автор: Петър Димитров-Рудар