За попълване на списъка

Дължим признателност на всички, които са посветили усилията си за попълване на списъка, дори и когато поради трудността на задачата са допуснали грешки. Сега делото им трябва да бъде продължено, да стигнем колкото е възможно по-близо до истината, до пълния списък на четата.

Моята цел не е да съставям нов списък, а да посоча някои факти, по които си заслужава да се внесе необходимата светлина.
В сборника „Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Чуждестранни документи“ на с. 187 е поместена снимка на четник с име Дончо Кафеджията. А под нея има бележка, че „все още не е идентифициран“. Очевидно тази снимка е дадена от някого, а и името „Дончо Кафеджията“ е съобщено от някого. Следователно, имало е някакъв осведомител, който е могъл да помогне човекът от снимката да бъде идентифициран с определен четник, вписан или невписан в списъка на четата.
В познатите досега списъци липсва името „Дончо Кафеджията“. Има Андон Пейов от Дряново. А известно е, че у нас на Андоновците казват още и Дончо. Дали това е Андон Пейов? В списъка има име Тончо (Дончо) Стоянов от Стара Загора. Дали пък на същия не са казвали още и Дончо Кафеджията? А възможно е този Дончо Кафеджията да е друго лице. Ето въпроси, които чакат отговора си.

В книгата „Спомени за българските въстания“ Никола Обретенов пише, че най-близки приятели на братята му между четниците били Илия Линков от Свищов и Димитър Сирака от Самоков. И добавя с огорчение: „На тях даже имената не са записани в четата.“ Казаното отчасти е вярно. Името на Илия Линков е записано както е било в действителност -Илия Д. Тодоров от с. Горна Студена, Свищовско. По онова Време на Илия са казвали още Линко. Обретенов е сгрешил като е взел Линко за бащино име на Илия. Грешката по-късно е поправена от Зина Маркова. Но тя пък има резерви по въпроса за участието на Димитър Сирака в четата и затова го вписва в списъка си като „несигурен“. На друго мнение са Стефан Великов и Никола Ферманджиев. Според тях името па Димитър Сирака трябвало твърдо да бъде вписано в списъка на четниците. Те се основават не само на казаното от Никола Обретенов, но и на едно писмо до него от брат му Ангел. Писмото, което е писано и изпратено от „Сен Жан д’Акр“ има дата 22 септември 1874 г. В него Ангел Обретенов нарича Димитър Сирака участник в четата. Струва ми се, че трябва да се повярва на казаното от Никола и Ангел Обретенови и името на Димитър Сирака да бъде вписано в списъка без добавката „несигурен“. Тук задачата по-скоро се свежда до това да се установи точното име на Димитър Сирака от Самоков.

Въз основа на редица документи и свидетелски показания Зина Маркова е приела, че списъкът на четата е трябвало да бъде попълнен с имената на Марин Вичев Чочев от Преслав, Петър Иванов - Царя от махала Шабеците, Великотърновско, Петко Луканов Петков от Ловеч, Сава Силов от Стара Загора, Стойчо Иванов Мазлев от с. Брястово, Ловешко, и Стоян от с. Летница, Ловешко. В известен смисъл данните за тях са непълни - не са посочени годините им, но това не е пречка да признаем, че за повечето от тях Зина Марков привежда убедителни доказателства, че са били в четата Например:   
Марин Вичев Чочев. Името му е отбелязано и в доклада на углавния съд в Русе до Високата порта като име на участник в четата, пленен при с. Кечидере, съден и осъден на смърт Обесен в Русе. Тъй като има известна
разлика в отбелязване на името му, то е уточнено от Г. Джумалиев в сборника за Шумен, издаден през 1960 г.

Сава Силов. Той е първият ранен четник и то още в чама, преди да премине четата на българския бряг. Раняването е резултат на небрежност, на нелепа случайност. За него подробно разказва Христо Македонски в
спомените си, като греши само името на Силов - нарича го Сава Славчев, а не както е - Сава Силов. За Сава Силов има предостатъчно убедителни доказателства, че е бил в четата. Той е бил пленен, съден и осъден на
смърт. Обесен е в родния му град Стара Загора. За трагичния му край свидетелства и очевидецът на обесването, видният възрожденски просветител Атанас Илиев.

Петко Луканов Петков. За участието му в четата са дали сведения четникът Иван Пеев и бившият четник на Панайот Хитов Васил Николов. Но тъй като от Ловеч е имало и друг Петко - Петко Димитров, записан в списъка, загинал в боя при Кечидере, необходимо е да се уточни дали действително става дума за двама Петковци от Ловеч. И ако действително са двама, да се осветли по-пълно четническият път на Петко Луканов.
Стоян от с. Летница. За него има по-малко сведения. Главният източник е в. ,Дунав“. В броя от 21 юли 1868 г. редакцията помества съобщение, че бил изправен на съд пред русенския углавен съд, осъден на смърт и обесен във Велико Търново. Това, разбира се, е сериозно доказателство. Странно е само едно - че и пред съда, и в съобщението на вестника, той се назовава само със собственото си име Стоян. И тук е необходимо да се уточни пълното име на Стоян от с. Летница.

Стойчо Иванов Мазлев. За него е установено безспорно, е участвал в четата на Филип Тотю през 1867 г., но се спори дали е бил четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджата. Според мен за него Все още трябва да се търсят факти, доказателства, за да се стигне до истината. Същото се отнася и за Петър Стоянов Цонев - Царя, наречен още Петър Иванов - Царя.

Захари Стоянов говори за участие в четата на четник с име Симеон Врачанеца. Такова име в списъците няма. В различните известни досега списъци има трима Симеоновци - Симеон Радев от Черна, Симеон Кръстев от
Етрополе и Симеон Милков от Беброво. Дали Симеон Врачанеца е един от тях или действително е имало и четвърти Симеон с прозвище Врачанеца в четата - това трябва да се установи. А Захари Стоянов не сочи откъде е узнал за участието на Симеон Врачанеца в четата.

За незаписан в списъка четник съобщава и Георги Димитров в книгата си „Княжество България“. Нарича го Цоне Бъчвар от Стара Загора. Но такова име няма не само в познатите досега списъци, но и в нито един официален документ, нито в показанията на останалите живи четници. Към него историкът на четата може да се върне само ако открие поне едно свидетелство в полза на казаното от Георги Димитров.

Георги Тахов също сочи две имена на евентуални четници - на Алексо Чучулков от с. Лобуш и на Коле Софалията от София. Освен посочените от него данни в статията му „Под знамето на легендарната чета“, които са по-скоро предположения, отколкото твърдения, други данни за участието на Алексо Чучулков и Коле Софалията в четата няма. Поне засега.

По-специално внимание заслужават други две имена - на заточениците в „Сен Жан д’Акр“ Димо Тодоров и Дончо Димитров. (И дали всъщност този Дончо не е Дончо Кафеджията?) Техните имена не са записани в нито един от списъците, но има един документ, който заслужава сериозна оценка. Това е изложението, което заточениците от „Сен Жан д’Акр“ са изпратили до в. „Дунавска зора“, отпечатано в бр. 35 от 1869 г. След като разказват за тежкото си положение в крепостта, всички, които са го подписали,заявяват, че са от дружината на Стефан Караджата. А изложението е подписано от Иван Пеев (Пееолу), Христо Патрев, Ангел Обретенов, Сава Кънчев, Кръстю Минков Марин Николов, Божил Димитров, Димо Тодоров и Дончо Димитров. За първите седем души няма спор, че са били В четата. Техните имена ги има във всички списъци. Но имената на Димо Тодоров и Дончо Димитров - нито в един. А в изложението пише - ние всички сме от дружината на Караджата. Логично е да се приеме, че и Димо Тодоров, и Дончо Димитров са участници в четата. Но тъй като няма никакви други доказателства за това, остава да предполагаме на какво може да се дължи подписването и от тях на изложението като хора от дружината на Караджата. Известно е, че Караджата е имал преди това малки чети. Възможно е в някоя от тях да са били Димо Тодоров и Дончо Димитров, за да се подпишат като негови хора. Но не бива да изключваме и възможността те действително да са участвали в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата и именно като участници в нея да са получили присъдите си за вечно заточение в „Сен Жан д’Акр“. Ето още един въпрос, който стои открит пред изследвалите на четата.

Сериозно внимание заслужава и друго твърдение. Когато углавният съд е съдил Пенчо Стойнов (Станев) от Велико Търново, той заявил, че в четата е бил и брат му, убит в сраженията. Такива сведения дава на читателите си и в. ,Дунав“ - бр. 294 от 17 юли 1868 г. А името на брат му също не фигурира в нито един от списъците. И тук има над какво да се потрудят изследваните на четата, за да се внесе яснота по този въпрос.

Въпроси, въпроси! Колко нерешени още задачи, какво широко поле за търсене на истината от настоящите и бъдешитее изследователи на четата!

В търсене на истината
(За четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата)
Автор: Петър Димитров-Рудар