За броя на четниците

Съставянето на пълен списък с имената на четниците е неделимо свързано с предварително уточняване на броя им. И този въпрос все още не е намерил отговора си. И досега се спори колко юнаци са водили Хаджи Димитър и Стефан Караджата. Споровете се подхранват от различните сведения, дадени от турските власти, от дипломатическите представители на западните държави в Османската империя, че и от самите останали живи четници.

Както вече стана дума, първите сведения за броя на Въстаниците дава русенският валия Мехмед Сабри паша в рапортите си до Високата порта. В началото той съобщава, че Дунав е преминат от около 25-30 души. След това, събрал нови сведения, той определя броя им „на 98, а заедно с офицерите им - на повече от 100“ (ЧД - с. 134).

Чуждите дипломати се доверяват на сведенията, които им дал валията и съобщават същите цифри на своите правителства. Без всякакви уговорки пруският вицеконсул в Русе Мориц Калиш приема за истина, че четниците са 98 и дава такива сведения в Берлин. Същото приема и английският консул в Русе Далиел, но с уговорката, че освен редовите 98 четника, четата е имала и 12 офицери. В началото и френският консул Шефер уведомява правителството в Париж, че 98 въстаници са навлезли в България от Влашко, но след това е принуден да информира отново началството си и да съобщи, че съставът на четата бил не от 98, а от 124 души. Той обяснява, че такива сведения му дал самият Мидхат паша. После, объркан от различните слухове, които се носят, Шефер става техен изразител и започва да дава съвсем неверни сведения на министъра на външните работи в Париж. В един от докладите си той пише, че четирима четници са успели да избягат от четата и че се върнали в Гюргево, след като преплували Дунава. Тези и други „факти“ му давали основание да смята, че четата не се е състояла от 124, а е „наброявала 150, дори 180 души“ (ЧД - с. 257).

След приключване на сраженията Мидхат паша изпраща доклад до великия везир Али паша, в който дава сведения за общия брой на четниците, за убитите по време на битките и за пленените, съдените и обесените. Ето какво четем в този доклад: "Намиралите се под командата на сливенеца Хаджи Димитър и тулчанина Стефан 124 души....“. А след това пояснява: „От въпросната чета 101 души са убити и 22-ма хванати живи или ранени“ (ЧД - с. 198-200). Тук аритметическата грешка е очевидна -101 плюс 22 е равно на 123, а не на 124!

Сведения за 124 души дават и други турски източници, включително и в.,Дунав“, който твърди, че „според уловените живи четници всичките били 124 души“ (броят на вестника от 14 юли 1868 г.).
Австрийските дипломатически агенти барон Карл фон Едер (генерален консул в Букурещ) и Луиджи Вискович (вицеконсул в Тулча) дават едни и същи сведения на правителството във Виена, като съобщават, че четата е
имала личен състав от 125 въстаника.

Италианският консул в Русе Алесандро Реджи ди Донато значително се различава в сведенията си от своите колеги. Той съобщава на външния си министър, че в сражението при Свищов четата е дала 20 убити, а останалите 150 души успели да се отправят към планината.

Още по-далеч от истината е австрийският посланик в Цариград граф Антуан Прокеш-Остен. Той докладва във Виена, че четата наброява 300 бойци.

От противоречиви, по-противоречиви сведения!

За чуждестранните дипломати до известна степен това е обяснимо. Те са черпили сведенията си главно от турските власти, а са се доверявали и на слуховете, които са се ширили, дори и на най-сензационните сред
тях. В онези условия те не са имали възможност да стигнат непоколебимо до истината. Оттук и непоследователността в сведенията им, в големия разнобой между тях и истината. Но ако това е обяснимо,
трудно можем да си обясним защо съществува такъв разнобой между свидетелстването на нашите автори, че дори и на самите участници в четата.

Един от малкото останали живи четници - Марин Нейков, твърди, че четата имала личен състав от 118 до 120 души. Той избягва дори да посочи една определена цифра!
Другият от останалите живи четници - Христо (Македонски, твърди категорично, че четата се е състояла от 128 души.
Захари Стоянов пише: ,Да запишеш 125 момчета - каза Хаджията на Иванча Христович, след като ни преброи един до един два пъти“ (с. 57). Но и той веднага изпада в аритметическа грешка, като казва, че войводите
изпразнили пушките си, а след това ги последвали всички (подчертано от мен - П.Д.Р.) четници на брой 124 (с. 81). 124 плюс двама войводи е равно на 126, а не на 125. И още нещо - войводите изобщо не са имали пушки, а „само револвери и саби“ свидетелства Македонски (с. 47).

Докато Захари Стоянов пише, че Хаджи Димитър преброил два пъти момчетата и казал след това на Иванча Христович да запише 125 имена в списъка, Георги Димитров твърди съвсем друго. Според него Караджата преброил момчетата още в мушията на Михаил Колони и те излезли 125 души заедно с войводите. За разлика от Захари Стоянов и Христо Македонски и други автори пишат, че не Хаджи Димитър, а Караджата преброил четниците и казал на Ванката Христович да състави списъка им. По-вероятно е по този въпрос истината да е на страната на Захари Стоянов и Христо Македонски. Но така или иначе, по-важното в случая е, че и при едното и при другото преброяване общият брой на четниците е показан 125 души. Остава само да се доуточнява в тая цифра влизат ли и двамата войводи, както твърди Георги Димитров.

В писмата на Старозагорския благотворителен комитет, за които вече стана дума, е отбелязано, че Хаджи Димитър и Стефан Караджата са застанали начело на 124 души. Така, както е казано, може да се тълкува, че
четниците са били 124 души без войводите. А може да се даде и друго тълкувание на този не съвсем точен текст - че всички, т. е. цялата чета се е състояла от 124 души.

Че четата била от 124 души говори и Никола Обретенов. А и някои автори на статии.
Според Стоян Заимов личният състав на четата -момчетата заедно с войводите - е бил от 125 бойци. Същото приемат и Георги Славов, и Петър Тончев. Но може да се приеме, че Тончев говори и за 127 човека, след като добавя-„125 български юнаци, готови да тръгнат след обаятелните си предводители“ (в. „Работническо дело“, бр. 130 от 10 май 1970 г.).

Иван Д. Стойнов, Васил Дечев, Атанас Борунсузов и др са съгласни с Христо Македонски за общия брой на четата от 128 души.

Петър Константинов се различава от тях. Той пък твърди, че четниците били 127, а с войводите - общо 129.

Според Николай Генчев и Цонко Генов все още няма точни сведения за общия брой на четниците, затова те го определят приблизително в рамките на около 130 души.

И така: цифрите варират от 118 до 130. Това все пак са близки до истината, ако не точни, цифри. Но какво да кажем за онези цифри, които намираме в трудовете на по-старите ни историци, публицисти, журналисти. Сами съдете:
Янко Сакъзов говори за 100 четника;
Д-р В. Берон - за 140;
Панайот Хитов - за 150;
Константин Иречек - за 160 и т. н.
Не можем да се доверим и на един от изпращачите на четата - Иван Цанков. В деня, в който той изпраща юнаците до българския бряг, на 7 юли - пише писмо до Пандели Христов, с което го уведомява за голямото събитие.
„Господин п. Кисимов! - четем в него - ходих та изпратих нашите отбор юнаци до бащините ни предели, които станаха на брой 150!“ (Вж. Йонков, Хр. Неизвестен документ за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата. - в. Отечествен фронт, бр. 7493 от 17 авг. 1968 г.).

При един no-критичен анализ на наличните досега документи можем ориентировъчно да приемем за основна база на бъдещите проучвания твърденията на онези автори, които приемат, че четата е имала личен състав от 124 до 126 души. Ако, разбира се, не се открият нови убедителни доказателства за приемане на други цифри. Така или иначе, по този въпрос задачата на бъдещите изследователи на четата няма да бъде лека при наличността на толкова противоречиви сведения. Но, ще ми се да вярвам, че издирванията ще продължат и че бъдещите историци на четата ще стигнат до истината. Основание за това ми дават успехите на някои от сегашните историци в издирването на факти и изясняването на събития, за които Захари Стоянов е смятал, че са „изкривени вече, или пък са покрити с мрака на неизвестността“.

В търсене на истината
(За четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата)
Автор: Петър Димитров-Рудар