Предговор към "В търсене на истината" от Константин Косев

Четническите акции през 1867 и 1868 г. са свързани с действията на радикалното направление в българското национално-освободително движение, чието начало поставя Г. С. Раковски през 1861-1862 г. с организирането на Първата българска легия в Белград. Провалът на Легията и неблагополучията при взаимодействието със сръбското правителство принуждават Раковски да коригира първоначалните си планове и намерения. Той се убеждава, че съседните страни използват взаимодействието си с българите за решаването на едни или други свои проблеми без сериозни намерения за траен съюз и взаимноизгодно сътрудничество против общия неприятел. Това го принуждава да промени своята т. нар. четническа тактика.
През 1866 г. Г. Раковски се озовава в Букурещ, където заедно със свои съмишленици и последователи създава нова революционна политическа организация, известна под името "Върховно народно българско тайно гражданско началство“ (ВНБТГН). Задачата на организацията е да формира и изпраща в България въоръжени чети под единно ръководство с координирани действия. По този начин Раковски иска да създаде единна българска четническа армия, подчинена на рационален стратегически замисъл и строга дисциплина. Във връзка с това той изработва специален устав - „Привременен закон за народните горски чети за 1867-мо лето“. В него Раковски доразвива политическата си идея за четническата тактика на революционното движение. Докато по-рано той отдава първостепенно значение на външните сили като съюзници в борбата срещу Османската империя, сега акцентът на неговия стратегически замисъл пада върху собствените сили на българския народ. Основната идея, залегнала в „Закона за народните горски чети“ е: чрез изграждането на единна четническа армия, състояща се от множество отряди под общо командване, да се освободи българското движение от опеката на чужди сили и да не се влияе от външни конюнктурни обстоятелства. По този начин Раковски плътно се доближава до идеята за превръщането на българската национална революция в самостоятелна еманципирана политическа сила, която при определени благоприятни обстоятелства в развоя на Източния Въпрос, ще може да упражни нужното въздействие върху хода на събитията в желаната посока с оглед на българските интереси.
Раковски обаче не успява да осъществи своите намерения Коварната болест го покосява преждевременно, като завещава политическите си прозрения на своите съмишленици. Четническите акции през 1867 и 1868 г. са замислени и осъществени в духа на плановете, начертани от Г. С. Раковски.
Особено голям политически ефект има акцията на двамата хайдушки войводи Хаджи Димитър Асенов от Сливен и Стефан Димов Караджата от Тулча. В подготовката на тяхната чета през 1868 г. участващ широк кръг дейци от различни групировки на българската революционна емиграция, гравитиращи около т. нар. Българско общество в Букурещ. Така се формира една чета от 129 храбри български мъже, готови да умрат за свободата на Отечеството си. Четата е осигурена с оръжие, облекло и боеприпаси от по-заможните български патриоти, някои от които лично се включват в нея. На 6 срещу 7 юли 1868 г. X. Димитър и Cm. Караджата преминават с дружината си р. Дунав, недалеч от Свищов при устието на р. Янтра. Оттук започва техният легендарен поход към Балкана под бойното знаме, върху което блестят думите: „Свобода или смърт“. Според набелязания план четниците  трябвало да формират Привременно българско правителство в  Балкана, което щяло да обяви и оглави всеобщо въстание в случай, че се създават благоприятни обстоятелства.

Още при стъпването й на българска земя обаче, четата се натъква на вражески потери и започва низ от ожесточени кръвопролитни битки. В драматични сражения край Караисенските лозя, Карапановата кория,
местностите Дебел дял и Кълнъдере в околностите на с. Вишовград, четниците записват славни страници в нашата нова история, проявявайки изключителна храброст и пълно себеотрицание. Падат много жертви, ала четата продължава своя поход до билото на Стара планина, недалеч от връх Бузлуджа. На 18 юли в последната битка почти Всички загиват, Включително и легендарният Войвода Хаджи Димитър. Драмата на тези доблестни мъже, поели съзнателно мъченическия кръст на саможертвата е симптоматичен. Това е първият организиран и целенасочен двубой на българския народ срещу Османската империя.
За първи път българското национално-освободително движение пролива толкова много кръв наведнъж. Подобно безпрецедентно „безумие“ идва да покаже на българите, че свободата изисква наложително своя кървав данък. Хаджидимитровци дават личен пример в това отношение. Неслучайно тъкмо това „безумие“ на хаджидимитровци възбужда с такава колосална мощ поетичното вдъхновение на Христо Ботев, за да го възпее блестящо, а пo-сетне сам да последва примера им по буквално същия начин.

Четническата акция от 1868 г. има широк политически резонанс както в страната, така и сред европейската общественост. Тя вдъхва кураж и самочувствие на българите, а в Европа научават, че те са готови да воюват до смърт за свободата си. Високата порта е силно смутена от тази неочаквано дръзка проява и става по-отстъпчива и благосклонна към българските искания за независима църква.
Четническата акция през 1868 г. има и това значение, че помага да се видят по-ясно недостатъците на практикуваната дотогава четническа тактика. Тя показва недвусмислено, че саможертвата на стотина смелчаци е
крайно недостатъчна. Става ясно, че за общонационалното въстание са нужни много повече хаджидимитровци. Това подтиква лидерите на националната революция да преосмислят своите действия, като потърсят други по-ефикасни начини за масовизация на движението.
Четническата акция на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през 1868 г. е безспорно крупно събитие във възрожденската ни история. То е постоянен обект на проучвания в нашата историопис. На тази тема са
обнародвани множество изследвания. Но поради оскъдната документация далеч не всичко е изяснено. Всеки принос в това отношение има своето значение. В този смисъл смятам, че предложената книга от г-н Петър Димитров-Рудар „В търсене на истината“ представлява оправдан интерес и ще помогне за уточняването на редица детайли и подробности, свързани с четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата.

проф. Константин Косев
София, 30.04.2001 г.

източник: В търсене на истината (За четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата)