Чети‎ > ‎

Чета на Васил Главиняшки

Както много други чети, и тя била организирана от родолюбеца Иван Кулин на територията на Сърбия.
Преминала сръбско-турската граница на 28 май 1864 г. Предвождал я Васил Главиняшки; включвала 15 души.
Макар и малобройна, четата навлязла дълбоко в турска територия и достигнала околностите на Лом.
Имала редица сблъсквания с турски потери и опожарила немалко турски чифлици в селата Медковец, Брусарци, Гайтанци, Луковица, Сливовик, Крива бара, Василовци, Черно поле, Расово, Чорлево и др.. Ломско.
Понякога четниците се разделяли на 3 групи по 5 души, особено за изпълнението на наказателни или разузнавателни акции. При една такава в с. Гайтанци били убити двама четници, до с. Сливовик, при с. Чорлево — трима, и пр. Заедно с Васил Главиняшки, войводата, половината от четата била унищожена в сраженията с турските потери. Въпреки поражението, нейната дейност направила голямо впечатление на турската власт и българското население в Ломския край.
В състава на четата влизали:
1. Васил Иванов Главиняшки — предводител. Участвал или ръководил и други български чети. Убит при с. Чорлево;
2. Божил Бахов — от Сливен. Преди това участвал в четите на П. Хитов;
3. Васил Йошев — роден в с. Медковец, Ломско. Убит до с. Сливовик. Участвал и в Берковското въстание от 1836 г.;
4. Кръстьо Попнинов;
5. Никола Гергов — от с. Медковец. Участвал и в Берковското въстание. Заловен от турците, инкви- зиран и хвърлен във видинския затвор, откъдето успял да избяга в Сърбия;
6. Цеко Спасов — роден в с. Старопатица, Кулско. Участвал и в други чети и въстания в Северозападна България. Знаменосец на четата на Еремия Бълга- ров през 1867 г.

Лит.: Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 273—274;
Кузманов, П. Кнез Иван Кулин, с. 190;
Попов, Л. Я. На кое село принадлежи войводата дядо Иван Ангелов Кулин. — Север (Лом), 7, № 1908, 4 февр. 1937, с. 2;
ЦДИА, ф. 25, on. 1, а. е. 77 - з.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов