Чети‎ > ‎

Чета на Станко Атанасов Бояджията (Станко Булибаша) (1850)

След неколкогодишен престой в сръбските и турските затвори известният Станко войвода, „водител" на Нишкото въстание от 1841 г., през май—август 1850 г. станал организатор, „главен водител", „баш капитан" на Видинското въстание. Той и през 1850 г. организирал чета и я повел по селата на Видинския санджак, за да вдига българите на въстание, и сам участвал във въстанието.
В четата му, наричана и „хетерия", с постоянно ядро от 20 души, с които действала до август с.г., са известни следните доброволци и въстаници:
1. Станко Атанасов Бояджията (Станко Булибаша) — от с. Власотинци, Лясковацко (Нишко). Предвождал чети и преди 1850 г. Отново заловен от турците и хвърлен в затвора;
2. Велемир — адютант на войводата;
3. Джено Пешев — роден в с. Власотинци или Лесковац. Дошъл от четата на Стоян- Чавдар Булибаша войвода;
4. Коста Чавката от Ниш, също от четата на Стоян-Чавдар войвода. После живял в гр. Алексинац;
5. Коцо Свещарят (Коцо Мундрия, Мумджията);
6. Милосав от с. Дреновац, Крушевацка околия;
7. Милош от с. Врановица, Аладжа Хисарска околия;
8. Никола Сръндак — известен войвода и предводител на чети. Роден в с. Рошен (Рушнек? Горни Душник?), Нишко;
9. Никола Сенобрад — от с. Рушнек, Нишко;
10. Пейко (Петко) — от с. Липовец, Лесковацко;
11. Пецо — от с. Еркюб. Заловен, затворен;
12. Пешо — от Прокупле;
13. Сава — убит;
14. Стоян-Чавдар войвода — от Нишжко. Известен предводител на български чети, присъединил се към Станко войвода;
15. Теохар Тръндафилов от с. Рум-Сулби, Лесковацко;
16. Цоно (Соно) — от с. Власотинци;
17. Шериф (Ширин) — албанец от с. Бласница, Вранско;
18.... от с. Крушовче, писар на четата.

Лит: Документи за българската история. Т. 3. С, 1940, с. 327;
Тодоров-Хиндалов, Вд. Видинското въстание..., 21—23.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов