Чети‎ > ‎

Чета на Панайот Хитов (1867)

Тръгнала с 31 доброволци, четата на Панайот Хитов от 1867 г. постепенно нараствала с присъединяването на хора от четите „Златна надежда“ и на Филип Тотьо, за да достигне до 48 четници. Тя преминала Дунав от Румъния, източно от Тутракан, близо до с. Пожарево, на 28 април 1867 г. Оттук маршрутът й бил: с. Белица — Побит камък — западно покрай Разград — с. Благоево — течението на р. Черни Лом (горното) — с. Пролаз на изток (Търговищко) — между Омуртаг и с. Камбурово — между селата Зелена морава и Горско село, Омуртагско — с. Тича, Котленско — околностите на Котел. До това място пристигнали на 10 май 1867 г., т.е. след близо 2 седмици поход. Все в околностите на Котел на 12 май станало и присъединяването на тулчанската чета „Златна надежда“ към П. Хитовата. На 13 май пък Цонко Петранов се отделил с 9 четници за изпълнението на специални задачи, свързани с общия план за движение и дейност на четата на П. Хитов. През Жеравна — Нейково — Ичера четата се запътила към Сливенския балкан и на 16 май стигнала до Сливен.
До края на май и през юни 1867 г. четата на П. Хитов се е движила главно из Източна Стара планина, в Сливенския и Котленския балкан.
През цялото близо тримесечно време на движението си по Балкана четата на П. Хитов имала чести сблъсъци с турски потери. След присъединяването на четата „Златна надежда“ към нея на 12 май още 2 групи от други чети се влели също в нея: на 28 май от четата на Тодор Харбоолу и през юли от разбитата чета на Филип Тотьо. На 21 юни 1867 г. четата пак се разделила на две. Жельо Чернев със 17 човека останал да обикаля из Сливенския балкан, а войводата Хитов повел другите 23 четника към Сърбия, все по билото на Стара планина. Минали по Троянския, Тетевенския, Златишкия и пр. балкан, като неведнъж се сблъсквали с турските потери, попадали в засади, пресрещали ги. В Сърбия ги задържали около месец в Княжевац, докато сръбското правителство реши въпроса какво да прави с четниците. После повечето от участниците в четата се включили в създаващата се Втора българска легия в Белград.
Списъкът на четниците от Хитовата чета е почти изчерпателен, или възможно най-пълен, в сравнение с редица други чети. Участници:
1. Панайот Хитов — от Сливен. Войвода на четата;
2. Жельо Хр. Чернев — от с. Карапча, Ямболско — подвойвода;
3. Васил Левски — знаменосец на четата;
4. Иван Попхристов Кършовски (1839—1914) — писар на четата. Роден в Елена. Учител, журналист, а след Освобождението съдебен служител. Революционен деец. Участвал и в Първата и Втората българска легия в Белград, както и във въстанието на Никола Филиповски от 1856 г.;
5. Бойко Нешов Тончев (Ганчев) — от Копривщица. Участвал и в Първата българска легия;
6. Васил Николов Недялков (1840—1929) — роден в Карлово;
7. Вълко Янчев (Курте байрактар, дядо Курте) — роден в Кортен. Преди това бил и в хайдушките дружини на Бойчо войвода Цеперански;
8. Гани (Ганчо) Краят Шумналията (Край Ганьо) родом от Шумен. Убит през есента на 1867 г.;
9. Георги... — от Плевен;
10. Георги Попов — от Свищов;
11. Георги Иванов — от Котел (някъде отбелязано — Сливен);
12. Георги А. Чернев (1843—1868) — от Търново. Убит в Канлъдере, Севлиевско, като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа от 1868 г.;
13. Георги Хаджииванов Тулчалията — роден в с. Турия, Казанлъшко през 1840 г. Жител на Тулча. Дошъл с четата „Златна надежда“, после останал с групата на Цонко Петранов. Убит като четник на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
14. Димитър Димов — от Лясковец;
15. Димитър Николов Дишлията (Дишлийски, Пехливанина) — от Сливен. Предводител на самостоятелна чета в 1869 г. Участвал и в четата на Хр. Ботев, 1876 г. Заточеник в Сен Жан д’Акр;
16. Димитър (Петър) Тодоров (1847—1868) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия. Убит като четник на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
17. Дянко Димитров — от с. Шипка, Казанлъшко;
19. Иван А. Зерделийски (1844—1931) — от Сливен. Участвал и във Втората българска легия;
20. Иван Георгиев Петров (1840—1914) — от Пазарджик. След Освобождението живял в Русе и Видин;
21. Иван Георгиев Сапунов (Черния, Иван- чо Тютюнджията), (1843—1911). Роден в Казанлък. След Освобождението живял в Айтос;
22. И... Д... — от Сливен;
23. Иван Колюв — от Стара Загора. Присъединил се към четата около Сливен, но престоял в нея само няколко дни. Бил пазач в руското консулство във Варна;
24. Иван Петров — от Лом. Дошъл от четата на Филип Тотьо;
25. Иван (Йово) Петрович (Черногореца). Роден в Черна гора, Югославия. Преди това бил в четата на Филип Тотьо;
26. Иван Русев Бъчовар (Фучеджията) — от Чирпан. Включил се в четата с група, дошла от Варна;
27. Иван Тодоров Капетан — от Търново. Участвал и в Първата българска легия от 1862 г. Загинал в Тетевенския балкан;
28. Илия... — от Сливен;
29. Илия Господинов (Гунчо войвода) — роден в Сливен. Обущар. Убит през 1868 г. като предводител — с Тодор Харбоолу, на самостоятелна чета;
30. Кольо (Никола) Петров Турчина — от с. Турия, Казанлъшко;
31. Кръстю (Кънчо) Попхристов Кършовски — от Елена, брат на Иван Кършовски. След Освобождението живял в с. Мустафа Бейлер, Балчишко, после изселено. Починал в 1899 г.;
32. Киро Мирчев — преди това в четата на Филип Тотьо. Присъединил се към Хитовата чета в Златишкия балкан;
33. Милан Лапчевич — от Крушевац, Сърбия. Преди това — в четата на Филип Тотьо;
34. Михаил Николов — от Търново;
35. Михаил Цонев — от Сливен. Участвал и в четата на Хаджи Димитър от 1864 г.;
36. Сава Ангелов Славчев — роден в 1843 г. в Свищов. Участвал и в Тулчанската чета „Златна надежда“ от 1867 г. и във Втората българска легия;
37. Стефан Йовчев — от Лясковец (по други сведения — от Копривщица);
38. Стоян Велков Софийски (Шопа, Кулаксъза) — роден в с. Желява, Софийско през 1842 г. Убит в 1873 г. като предводител (с Йордан Стоянов от Котел) на самостоятелна чета;
39. Стоян Петков — от Казанлък;
40. Тодор Донев Харбов (Харбоолу) — от Сливен. Предводител и на самостоятелни чети. Убит в 1868 г.;
41. Трендафил Андреев (дядо Трендафил) — от с. Върбица, Преславско;
42. Филип Тотьо войвода — от с. Гърците, Търновско. Предводител на много чети. Присъединил се към Хитовата чета в Златишкия балкан след разгрома на собствената му чета в 1867 г.;
43. Христо Градечанина (хаджи Сеид, хаджи Саид, хаджи Санда) — от с. Градец, Котленско;
44. Христо Петков Ботев (Генчович, Ганчович) Дряновски (1839—1868) — роден в с. Ганчовец, Дряновско. Бил и в четата „Златна надежда“ от 1868 г. Убит като участник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа в 1868 г.;
45. Христо Хаджи Йорданов Брадел — от Елена. Учител;
46. Цонко Кънев Петранов — от Котел; роден през 1817 г.; починал в 1905 г. в с. Медово, Поморийско;
47. Янко... — от гр. Тополовград;
48. Стефан Господинов (Хитрия, Топтанджията), (1841—1868) — от Сливен. Участвал и в други чети. Убит като четник в четата на Хаджи Димитър и Ст. Караджа.

Не е доказано, но според някои сведения като участници в тази чета на П. Хитов се сочат и следните лица:
49. Венко Попов — от Карлово;
50. Видьо... — от с. Александрово, Казанлъшко;
51. Георги... — от Македония;
52. Деню Касев (Косев?) — от с. Шипка;
53. Дянко Карастоев — от с. Шипка;
54. Никифор... — от Севлиево;
55. Никола... — от Бесарабия;
56. Никола Кавалджиев — от Пловдив;
57. Димитър... — от Сърбия;
58. Калчо Мачев — от с. Шипка;
59. Стефан Бостанджийски — от Карлово;
60, Стефан Арабоолу — от Одринско;
61. Стефан Д. Орешков — от с. Шипка;
62. Стайко... — от Калофер;
63. Стефан... — сродник на Стефан Караджа;
64. Петко... — от с. Великово, Добричко;
65. Христо Бостанджийски— от Карлово;
66. Христо Петров.

Лит.: Великов, Ст., Н. Ферманджиев. Панайот Хитовата чета от 1867 г. Брой и състав. — В: Сб. Михаил Димитров, 1974, 311—333;
Димитров, Г. Княжество България, ч. 2, 254—256;
Македонски, Хр. Н. Записки с. 229;
Симидов, Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. С., 1979,407—416;
Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина и др.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов