Чети‎ > ‎

Чета на Христо Македонски и Петър Стоянов

Организирана от Георги С. Раковски и с негови средства през пролетта на 1864 г. Задачата й била да навлезе в Турция, да изтребва и прочиства от турски шайки, да разузнава какво е настроението на народа, да повдигне духа на българите в Софийско и събере нови доброволци за българските чети. Предводителството на четата било възложено на Христо Македонски и Петър Стоянов, защото организационно била съставена от 2 групи четници, общо 12 души. Събрали се в Калафат, откъдето преминали през Дунава до с. Видбол, Видинско. Оттук четата поела за Берковската планина, достигнала я и след известен престой в този район потеглила за Рила. Няколко дни престояла в Рилския манастир и чрез засада унищожила в околностите на манастира турската шайка на Асан Пехливан. След тази акция половината от четниците напуснали четата и се пръснали. Останали само 6 души, водени вече от Христо Македонски. От Рила четата се прехвърлила в Пирин, след което се спуснала към Беломорието и през есента се спряла в Зографския манастир „Св. Георги“ в Света гора. Презимувала в манастира. През пролетта на 1865 г. четата като група търговци се отправила на север към Стара планина — Дунав — Румъния и успешно се прибрала отново в Браила.

Знаят се имената на следните участници в четата:
Христо Николов Ма кедонски — роден през 1835 г. в с. Горни Тодорак, Кукушко. До 1861 г. бил хайдутин. Участвал и в Първата българска легия в Белград от 1862 г., във Втората легия от 1867—1868, в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Войвода на чета през 1876 г. в Сръбско-турската война;
Петър Стоянов - роден в Горна Джумая (дн. Благоевград). Останал до края в четата;
Ангел Митов;
Илия Минчев;
Манол Наков - роден в с. Долни Тодорак, Кукушко, другар на Македонски от хайдутските години. Участвал също и в Първата българска легия и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г.;
Пано Стоянов.

Лит.: Македонски, Хр. Н. Записки на..., 34—41;
Трендафилов, Ст., Б.Куюмджиев. Четничеството като националнореволюционно движение през Българското възраждане. С., 1958, с. 33.