Чети‎ > ‎

Чета на Хаджи Димитър (1864)

Тя е първата самостоятелна чета на Хаджи Димитър като войвода след участието му в четите на Панайот Хитов през 1859—1863 г. Формирала се по инициативата и с помощта на Раковски през пролетта, на 30 април 1864 г. В нея участвали около 20 доброволци. Началото й било положено в Браила, но оттук се преместила в Гюргево, където се докомплектувала и заминала за Зимнич. От Зимнич през Дунава четата слязла на българския бряг край Свищов и поела за Балкана. Вървяла най-напред в посока към Лясковец, заобиколила Търново и спряла в околностите му. Като се разбрало, че не може да се проникне в този град и там да се изпълни една от задачите на четата, тя продължила пътя си за Стара планина. В Балкана прекарала 4-5 месеца: из Тревненско, Габровско, Сливенско. Обратният й път пак бил по планината, като заобиколила Габрово, пресякла пътя между Търново и Севлиево и през Свищов отново се върнала в Румъния през първата половина на септември 1864 г.
Една от задачите на четата била да измъкне българските старини от Търновската митрополия и дори да убие търновския владика - гърка Неофит, който безмилостно ограбвал българите.
Другата й задача била да разузнае какво е положението в поробена България и за духа на населението, с оглед на едно евентуално въстание, за каквото се надявал и настоявал Раковски.
Трябвало да се огледат и планинските проходи и други места, с оглед да се определи стратегията на бъдещото въстание.
В четата влизали редица смели мъже, оставили завинаги имената си в българската история като революционни дейци, войводи и борци за свобода.

Непълният списък на първата самостоятелна чета на Хаджи Димитър е:
1. Хаджи Димитър Асенов (1840—1868). Роден в Сливен, убит на Бузлуджа. До 1863 г. бил участник и знаменосец в четите на П. Хитов. Войвода на чети и през 1865 и 1866 г. Заедно със Стефан Караджа войвода на голяма чета през 1868 г.;
2. Стоян Наков Люцканов Папазов (Стоян войвода) — роден в Сливен, шурей на П. Хитов. До 1863 г. хайдутин и участник в дружините на П. Хитов. Напуснал самоволно четата на Хаджи Димитър преди Търново. През 1865 г. убит в Балкана като предводител на малка чета;
3. Васил Иванов Левски — великият български революционер;
4. Димитър Николов Дишлията (Пехливанина) — от Сливен, преди това участвал в чети на П. Хитов. Бил в четите: на П. Хитов от 1867 г., на Христо Ботев от 1876 г., предводител на самостоятелна чета през 1869 г. Заловен от турците като Ботев четник, осъден и заточен в Ма-ла Азия;
5. Димитър Червения (Червен Димитър);
6. Жельо Хр. Чернев (1825— 1893) — от с. Карапча, Ямболско. Участник в много хайдушки и революционни чети, войвода на самостоятелни чети;
7. Иван Иванов Пеев (Дългия, Узу-на), (1841—1870). Роден в Казанлък, починал като заточеник в Диар Бекир. Участвал и в четата на X. Димитър и Ст. Караджа през 1868 г., когато бил заловен, осъден и заточен;
8. Иван Н. Калъчев (1837—1940) — роден в Карлово;
9. Иван Тюремето — от Карлово, другар на В. Левски. Заловен и хвърлен във Видинския затвор;
10. Михаил Таушанът;
11. Михаил Цонев — от Сливен. Участвал и в четата на П. Хитов от 1867 г.;
12. Никола (Нено) Тодоров Странджата (1834—1876) — роден в Търново, починал в Браила. Участвал и в четата на Филип Тотьо от 1867 г. като знаменосец.Прототип на героя Странджата от пиесата „Хъшове“ от Иван Вазов;
13. Никола Станчев Хитров Ловчалията (1842—1912) — роден в Ловеч, починал в Бачковския манастир като негов игумен. Сподвижник на В. Левски. След Освобождението — монах;
14. Стефан Арабоолу — от Одрин или одринските села;
15. Стефан Обрешков Шипкалията — роден в с. Шипка, Казанлъшко. Обесен от турците през 1868 г. като участник в четата на X. Димитър и Ст. Караджа;
16. Стефан Тодоров Караджата — прочут български юнак и войвода. Участвал в Първата българска легия, в четите на X. Димитър през 1865 и 1866 г. Предводител на самостоятелна чета в 1867 г. Войвода с X. Димитър на голяма чета през 1868 г. Обесен в Русе;
17. Тодор (Божидар, Богдан) Запрянов (1836—1879). Роден в с. Горски извор, Хасковско, починал в Хасково. Учител и журналист. Бил писар и съветник в четата. След Освобождението — пръв окръжен управител на Хасково;
18. Христо (Тинко) В. Пулев от Карлово. Заловен от турците, осъден, прекарал във Видинския затвор няколко години.
 
Лит.: Д е ч е в, В. Късно хайдушко движение. — В: Дорде е Стара планина. С., 1968, с. 37; Каратеодорова, К. Документи за войводата Хаджи Димитър във връзка с предвожданите от него че ги през 1864 и 1868 г. — ИДА, 1959, № 3, 154—162; Кинов, Ив. и др. Въоръжената борба..., 174—175; Начов, Н. Дядо Хаджи Димитър Паничков. — В: Калоферска дружба, 2,1924, 71—74,118—120; Сливен в миналото. — Сливница, 3, № 59—60,15 септ. 1927, с. 5; С т о й ч е в, Ив. К. Кой е Вазовият герой Странджата. — Бълг. мисъл, 14, 1939, № 7, 399—405; Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина, с. 113; Чолов, П. За три малко известни чети на Хаджи Димитър преди 1868 г. - ВИС, 1990, № 4, 175-186; Пролетарски приятел, 1, № 1, 1 септ. 1922, с. 4.

източник: Българските въоръжени чети, Петър Чолов