Чети‎ > ‎

Чета на Бойчо войвода (Бойчо Цеперански) 1828

Четата била организирана веднага след преминаването на руската армия в България през 1828 г. и достигането й до Стара планина. В нея се включили стари хайдути и млади доброволци българи. Предвождал я Бойчо войвода — Бойчо Цеперански, хайдутувал из Балкана около 30 години преди и след вой¬ната. Руското командване възложило на четата да извършва предимно разуз¬навателна дейност по Стара планина и в Тракия, в тила на турските войски. В нея участвали и двамата братя на войводата.
След войната за неподчинение на руското командване (четата нападнала Трявна след сключване на мир с турците) Бойчо войвода и братята му били заточени в Сибир. Но войводата успял да избяга оттам и през Азия се върнал в България. По време на Кримската война Бойчо войвода отново организирал доброволческа чета в помощ на руската армия, която действала в Тузлука и около Силистра. След Кримската война войводата пак се отдал на хайдутст- вото, събрал малка дружина от 12 души и продължил да ходи по Балкана. За¬гинал в сражение с турски потери, командвани от Зейнал паша в Тетевенския балкан.

Участници в четата: 1. Бойчо войвода, Бойчо Цеперански — роден в ко¬либите Цепераните, Тревненско. Хайдутин и хайдушки войвода; 2. Георги Цеперански — брат на войводата; 3. Георги — байрактар на четата, не е известно откъде е; 4. Петър Цеперански — по-голям брат на войводата. Водил самостоятелна хайдушка чета през 1820—1821 г. След Освобождението живял в с. Геленджик (дн. с. Победа), Добричко. Починал около 1885 г.; 5. Курти Байрактар, с истинско име Вълко Янчев — от с. Кортен, Новозагорско.

Лит.: Даскалов, Хр. Н. Стари хайдушки типове из Тревненско.  Бълг. преглед, 2,1895, № 9—10,156—164; Бележити търновци. С., 1985, 26—47; Симидов, Ф. Прочутият Филип Тотьо войвода. С., 1972,402—403; Xитов, П. Моето пътуване по Стара планина. С., 1962, с. 124; Ферманджиев, Н. Бойчо войвода, — ВИС, 1972, № 3, 311—341.