Чети‎ > ‎

Браилска чета на кап. Васил Вълков

Четата, състояща се от 284 души, се създала в гр. Браила, Влахия, през 1841 г. Целта й била да премине през Дунав в България на 13 юли с.г.
Неин ръководител бил капитан Васил Вълков (Хаджи Вълков) Чардаклиев, роден в Котел. Помощник му бил капитан Владислав Татич — сръбски офицер.
Заминаването на четата трябвало да стане с един кораб на търговеца Балдуриди. Влашката власт открила подготовката за преминаването на четата в Турция и взела мерки да попречи на това. Лодките (каиците), с които трябвало да тръгнат българските доброволци, били предварително и нарочно повредени, а на брега на Дунава и около пристанището в Браила разположили военни постове.
Но въпреки противопоставянето на влашкото правителство, четата на кап. Васил Вълков тръгнала да изпълни задачите си на определената дата — 13 юли 1841 г. Според плана тя трябвало да премине в България от Мачин, а по други сведения — през Кладово, Сърбия.
На 13 юли 1841 г. четата преминала през Браила под строй, с развято червено знаме с голям бял кръст в средата. На брега на Дунава обаче, изненадващо, влашките войски открили залпов огън срещу четниците. Четата отговорила на огъня и започнала сражение с войската. Мнозина от участниците в четата били избити, други се издавили в реката, трети били заловени от властта, четвърти се разпръснали. Броят на убитите и издавени четници българи възлизал на 80 души, а на арестуваните — 65. Повече от 60 четници се укрили на чуждестранни кораби в пристанището Браила. Между тях бил и предводителят им Васил Вълков.
На 14 юли 1841 г. от Дунава били извлечени труповете на 27 удавени четници, които погребали в Галац. Между арестуваните български четници - „бунтуващите се българи“ — според влашки документи, имало такива, които живеели в Галац, Фокшани, Гюргево, Зимнич, Руши де Веде, Питещи, Бузъу, Плоещ и др., както и емигранти от Шумен, Сливен, Търново, Разград, Видин и други български селища. Немалко от заловените и укрили се четници били осъдени от влашката власт на каторга и хвърлени във влашките солници Телeгa и др.
Установени са имената на следните участници в Браилската българска доброволческа чета от 1841 г.:
1 .Капитан Васил Вълков Чардаклиев (1802—1882) — от Котел. Участвал като доброволец и в руско-турската война от 1828—1829 г. Дълго време прекарал като търговец в Браила. Предводител на четата;
2. Капитан Владислав (Татич), известен и като Милоя Станиславович — сръбски офицер, помощник-предводител на четата. Роден в Шабац, Сърбия, поддържал връзка с княз Милош Обренович;
3. Андрей Тодоров Дешов (1776—1868) — роден в Търново, жител на Браила. Търговец. Участвал и в Браилската чета през 1843 г.;
4. Атанас Иванов — живеещ във Фокшани, заловен, хвърлен в затвора в Гюргево;
7. Велико Петров — живеещ в Браила, заточен в солниците Тел era и починал там в 1843 г.;
8. Георги Панов — роден в Плевен. Заловен и предаден от влашките власти на турците;
9. Георги Панайотов — живял в Гюргево. Обущар. Хвърлен в Гюргевския затвор;
10. Георги Сандурлаков — жител на Галац. Хвърлен в Гюргевския затвор;
11. Георги Тодоров — живеещ в Браила. Кожухар. Изпратен в Гюргевския затвор;
12. Георги Панов — от Търново. Хвърлен в Гюргевския затвор;
13. Георги Стефанов — от Разград. Също хвърлен в Гюргевския затвор;
14. Григор Василев — заточен в солниците Телега, починал там през 1843 г.;
15. Георги Албу — роден в Бузъу, изпратен в Гюргевския затвор;
16. Георги Василев — живеещ в Браила, хвърлен в Гюргевския затвор;
17. Данко Димитров — от Шумен; в затвора в Гюргево;
18. Димитър Иванов — живеещ в Румънещи; в Гюргевския затвор;
19. Димитър Миланов — от Браила, заточен в солниците Телега;
20. Димитър Петров — обущар, жител на Браила, хвърлен в Гюргевския затвор;
21. Димитър Стоянов — шивач, живеещ в Браила; в Гюргевския затвор.
22. Желез Ставрев — от Браила;
23. Иван Димитров Иванов — от Зимнич, оставен в Гюргевския затвор;
24. Иван Миков — живеещ в Плоещ, хлебар, в Браила;
25. Иван Стоянов — от Браила, хвърлен в Гюргевския затвор;
26. Илия от Галац;
27. Илия Петров — жител на Браила;
28. Илия Тодоров — роден в Сливен, полудял в затвора в Гюргево;
29. Иван Димитров — от Браила, поставен в затвора в Гюргево;
30. Йоан Неншстава — австриец, убит в сражението с влашките войски;
31. Йон Димитров — от Кладово, после в Гюргевския затвор;
32. Йоница Хаджипрокопиев;
33. Йордан Иванов — роден в Плевен, хвърлен в Гюргевския затвор;
34. Йордан Иванов — роден в Търново, предаден на турците от влашките власти;
35. Константин Димитров — жител на Браила, поставен в Гюргевския затвор;
36. Костаки Димитров — живеещ във Фокшани, също хвърлен в Гюргевския затвор;
37. Лазар Петров роден в Търново, предаден на турците от влашките власти;
38. Никола Димитров — живеещ в Румънещи;
39. Николай Иванов — жител на Браила;
40. Панайот — зет на Желез Димитров от Браила;
41. Панайот Петров Франзела- джията — хлебар, установил се в Браила;
42. Петър Бояджията — съдържател на хан в Браила;
43. Петър Василев — от Видин, предаден на турците;
44. Петко Сарафина — търговец в Браила;
45. Петър Иванов — от Кладово, живеещ в Мехединц, изпратен в Гюргевския затвор;
46. Петър Лупу — от Чернеци, после в Гюргевския затвор;
47. Сава Николов Баничаря — живеещ в Браила, оставен в Гюргевския затвор;
48. Ставри (Ставрики Бакалина) — от Браила;
49. Стаменко Сганкович — от Крушевац, Сърбия, хвърлен в Гюргевския затвор;
50. Станко Димитров — от Шумен, в Гюргевския затвор;
51. Станко (Цоньо) Радев — от Търново, предаден на турците от влашките власти;
52. Стоян Алексов Бригеру, живеещ в Браила, после изпратен в Гюргевския затвор;
53. Стоян Колев Франзеларина — от Браила;
54. Теодосий Попгеоргиев — убит в сражението с влашките войски;
55. Трифон Добрев — живеещ в Браила, хвърлен в Гюргевския затвор;
56. Христо Николов — жител на Питещи, изпратен в Гюргевския затвор;
57. Цвятко Маринов — роден в Плевен, предаден на турците от влашките власти;
58. Цвятко Трифонов — заточен в солниците Телега и починал там през 1842 г.;
59. Никола (?) Колев Франзеларина — живеещ в Браила;
60. Панайот Иванов — оръжейник. Живеещ в Браила.

Лит.: Велики, К. Браилските бунтове. 1841 — 1843. С., 1968,66—72;
Тодоров-Хиндалов, В. Въстания и народни движения в предосвобождеиска България според новооткрити турски официални документи. С., 1929, с. 10;
Цветков, А. Георги Стойков Раковски (1821—1871). Биографичен очерк. С., 1971, с. 26.

източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов